Марина Вълчева > Марина's Quotes

“- Какво наказание си избираш?
- Да помня.”
― Блага Димитрова, Лавина

“И колкото по-неудържим бе в мене стремежът да се махна, толкова по-сляп вътрешен тласък ме блъскаше назад.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“Не мога да понасям протегнати ръце,прибързващи да ме откъснат като плод и да ме направят своя собственост.Жадувам за едновременно прострени едни към други ръце,които искат не да вземат,а щедро да дават...! Защо ме гледате като аномалия? Толкова ли е странно да бъда човек, а не предмет ...?!”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Може би и в любовта не трябва да обръщам поглед към зейналата, винаги дебнеща раздяла. Самата любов всъщност е постоянен страх от загуба на любовта. Преди още да си я постигнал, ти трепериш да не я загубиш. Е, тогава ти никога не можеш да познаеш любовта като чувство, защото си в непрестанен страх. А страхът обезцветява всяко чувство. Аз се плашех най-вече от собствения си страх. За мене любовта, както всичко останало, се превръщаше в борба със страха. Ревността ми причиняваше най-страшното виене на свят и губене на равновесие. Всяка жена пресякла моята пътека ме стряскаше като възможна съперница. Мъчех се да се освободя от ревността с разумни доводи. Разумът бе съвсем безсилен. Логиката се разбиваше на пух и прах пред абсурдността на това чувство.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“Страшна е пустотата
не в околния свят,
а вътре в самия теб.”
― Блага Димитрова, Заклета

“ - Студено ли ти е? - попита ти и цяла ме загърна в прегръдка.
Тогава не знаех, че дълги години занапред в студовете и ветровете, които ме причакваха, щях да се свивам в спомена за тая прегръдка, за да се сгрея. ”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Хоризонтът е обърнат. Небето е до глезените.”
― Блага Димитрова, Лавина

“ Mислено за някаква частица от секундата ме целуваш в спомена. Устни с дъх и вкус на първи череши. Но тогава едва ли си долавял тоя вкус и дъх на младост. Сега започваш да го търсиш и прибавяш към спомена. Може би спомнянето е по-пълно преживяване, разширено от опита, изострено от липсата, обогатено от въображението. ”
― Блага Димитрова, Отклонение

“ - Не ме разбра, другарю! Ако въпреки разума двама души се харесат?
- Ще надделеят себе си в името на работата, на голямата цел в живота си, която е по-скъпа...
- Ами ако не могат?
- Ех, щом са такива слабохарактерни, има едно средство...
- Какво?
- Много просто! Да удовлетворят влечението си! Десет дни са достатъчни да се наситят един на друг, да се убедят, че нищо не ги свързва, и да си тръгнат всеки по своя избран път!
- Как може? Браво! Що за нов морал?
- Не забравяйте, че това е последно средство за слабохарактерни! Колкото да не се самоубият...
- Не е ли опасна такава терапия? Двамата може да се влюбят и привържат. Полът е силно нещо! ”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Ако в любовния миг се мисли за последиците, нищо няма да остане от него!”
― Блага Димитрова

“-Аз съм много слаба. Опърничавостта ми е броня, за да скрия слабостта си. В мига, в който сложа глава на рамото ти, ще се разтопя като снежинка.”
― Блага Димитрова

“Всичко за жената е болка. Да бъдеш жена, това значи да бъдеш жива болка. Когато ставаш девойка, боли. Когато се срещаш за първи път с любовта и ставаш жена, боли. Когато ставаш майка, боли. А най-непоносимата болка е никога да не усетиш и да не познаеш докрай всички тия болки. И аз се радвах на болката, защото чрез нея се осъществявах.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“And what would humans be without love?"
RARE, said Death.”
― Terry Pratchett, Sourcery

“Time is a drug. Too much of it kills you.”
― Terry Pratchett, Small Gods

“Let your boat of life be light, packed with only what you need - a homely home and simple pleasures, one or two friends, worth the name, someone to love and someone to love you, a cat, a dog, and a pipe or two, enough to eat and enough to wear, and a little more than enough to drink; for thirst is a dangerous thing. ”
― Jerome K. Jerome, Three Men in a Boat

“You don't have to burn books to destroy a culture. Just get people to stop reading them.”
― Ray Bradbury

“You must stay drunk on writing so reality cannot destroy you.”
― Ray Bradbury, Zen in the Art of Writing: Releasing the Creative Genius Within You

“Why is it," he said, one time, at the subway entrance, "I feel I've known you so many years?"
"Because I like you," she said, "and I don't want anything from you.”
― Ray Bradbury, Fahrenheit 451

“Everyone must leave something behind when he dies, my grandfather said. A child or a book or a painting or a house or a wall built or a pair of shoes made. Or a garden planted. Something your hand touched some way so your soul has somewhere to go when you die, and when people look at that tree or that flower you planted, you're there.

It doesn't matter what you do, he said, so long as you change something from the way it was before you touched it into something that's like you after you take your hands away. The difference between the man who just cuts lawns and a real gardener is in the touching, he said. The lawn-cutter might just as well not have been there at all; the gardener will be there a lifetime.”
― Ray Bradbury, Fahrenheit 451

“We need not to be let alone. We need to be really bothered once in a while. How long is it since you were really bothered? About something important, about something real?”
― Ray Bradbury, Fahrenheit 451

“There must be something in books, something we can’t imagine, to make a woman stay in a burning house; there must be something there. You don’t stay for nothing.”
― Ray Bradbury, Fahrenheit 451

“Don't ask for guarantees. And don't look to be saved in any one thing, person, machine, or library. Do your own bit of saving, and if you drown, at least die knowing you were heading for shore.”
― Ray Bradbury, Fahrenheit 451

“We are an impossibility in an impossible universe.”
― Ray Bradbury

“Проблемът ми е, че решението си ти.”
― Frédéric Beigbeder, L'amour dure trois ans

“Вече никой не иска да ви предложи нещо, което има РИСК да не се хареса. Ето така убиваме новостите, оригиналността, креативността, протеста. Останалото само следва. Нашето клонирано съществуване. Нашето сомнамбулско затъпяване...Усамотяването на хората...Универсалната анестезирана грозота...”
― Frédéric Beigbeder, 99 francs

“...Най-прекрасните празници са онези, които се случват вътре в нас”
― Frederick Beigbeder, L'amour dure trois ans

“„Нашите разбити съдби са прекрасно подредени”
― Frederick Beigbeder, 99 francs

“Всички са нещастни в модерния свят”, предсказа Шарл Пеги. И се оказа прав: безработните са нещастни, защото нямат работа, а работещите, че трябва да работят. Спете спокойно, вземете си прозак. Само не задавайте излишни въпроси.”
― Frédéric Beigbeder, 99 francs

“Тази цивилизация почива върху лъжливи желания… Тази цивилизация е обречена на гибел.”
― Frédéric Beigbeder, 99 francs

“Обвинявам се в самадоволство, прикрито зад самобичуване.
Обвинявам се, че не умея да обичам.
Обвинявам се, че търся само одобрението на жените, а никога не се интересувам от проблемите им.
Обвинявам се в естетика без етика.
Обвинявам се в интелектуални чикии(впрочем и физически).
Обвинявам се в мисловен онанизъм (впрочем и физически).
Обвинявам се , че приписвам личните си недостатъци на моето поколение.
Обвинявам се , че смесвам разлюбване с повърхостност (защото неспособният на любов не може да разлюби).
Обвинявам се ,че търся идеалната жена, макар и да знам, че тя не съществува, и то за да подхранвам вечната си незадоволеност и да се жалвам самоугоднически.”
― Frédéric Beigbeder