Dilyana > Dilyana's Quotes

“Dans ma maison tu viendras
Je pense à autre chose mais je ne pense qu`à ça”
― Jacques Prévert, Как да нарисуваш птица

“В поведението му нямаше самохвалство, никаква мисъл за сравнение.Държането му не беше сякаш "мога да го направя по-добре от теб", а просто "мога да го направя". И онова, което разбираше под правене, беше да го направи отлично.”
― Айн Ранд "Атлас изправи рамене"

“Заради какво?
Това беше първият въпрос, който задаваше за всяко нещо, което му предложеха да прави-и нищо не можеше да го накара да действа, ако не намереше разумен отговор. Той прелиташе през дните на неговия летен месец като ракета, но ако някой го спреше посред полета му, той винаги можеше да назове целта си във всеки един момент. Две неща бяха невъзможни за него: да стои спокойно или да се движи безцелно.”
― Айн Ранд "Атлас изправи рамене"

“I been worryin' that my time is a little unclear
I been worryin' that I'm losing the one's I hold dear
I been worryin' that we all live our lives in the confines of fear

“Oh my ghost came by
Said who do you love the most
Who you wanna call before you die

Oh hey heaven is the place we know
Heaven is the arms that hold us
Long before we go”
― Ben Howard

“That the volume of information, of data, of judgements, of measurements, was too much, and there were too many people, and too many desires of too many people, and too many opinions of too many people, and too much pain from too many people, and having all of it constantly collated, collected, added and aggregated, and presented to her as if that all made it tidier and more manageable--it was too much.”
― Dave Eggers, The Circle

“Стилът на душата
Какво ви става на вас двамата, Елсуорт? Защо водите този разговор- за нищото. Лицата на хората и първото впечатление не означават нищо.
„Това, мила моя Кики” заговори той, с мек и дистанциран глас, като да даваше отговор не на нея, а на собствената си мисъл, „ е една от нашите на- големи заблуди” Няма нищо по- забележително от човешкото лице. Нито пък по- красноречиво. Ние всъщност не можем никога да опознаем друг човек, освен в първия миг, в който очите ни го срещнат. Защото в този миг, ние разбираме всичко. Хората обаче рядко сме толкова мъдри, за да разгадаем това знание. Мислила ли си някога за стила на душата, Кики?”
„Кое?”
Стилът на душата. Помниш ли какво е казал известният философ, който е говорил за стила на една цивилизация? Той го е нарекъл „ стил”. Казал е, че това е най- подходящата дума съумял да открие. Казал е, че всяка цивилизация има един базов принцип, една единствена висша предопределяща концепция и всяко усилие на човека в тази цивилизация е подчинен подсъзнателно и неотменимо на този един принцип.
Аз мисля, Кики, че също така всяка душа си има свой собствен стил. Своя основна тема. Ще я видиш отразена в всяка негова мисъл, всяко действие и желание. Единственият императив в това същество. Дори години прекарани в учене на човека няма да ти я покажат, но лицето му, то ще ти я покаже. Трябва да изпишеш томове книги, за да опишеш човека. Помисли за неговото лице, Нищо друго не ти е необходимо.”
Това звучи невероятно, Елсуорт. Много нечестно, ако е истина. То би съблякло човешката същност пред теб.

Дори по- лошо от това. То те оставя и теб гол пред тях самите. Ти предаваш себе си чрез начина, по- който реагираш на определено лице. На определен тип лице... Стилът на душата.... Няма нищо по- важно на земята от човеците. Няма нищо по- важно за човешките същества от отношението им един към друг.”
― Айн Ранд "Изворът"

“She is a natural performer.
And when she moves her hips in a seductive rhythm, she sets the hastening pace of all men’s’ hearts.
She shivers her sunburned body like a prehistoric reptile – crawling into the most obscure and hidden corners of men’s sub consciousness. Nobody in the room winks with his eyes as he doesn’t want to miss the brief moment, in which the tiny boundary between what is simply enjoyable and the seriousness of the oldest human drive will be crossed.

She is a tiny dancer, a dragonfly : And yet – dragonflies are predators: She is a “no man’s land”. She does not ride for those, who are present. This ride is a borrowed time from her sober tomorrow.
Her skin is like a sheer curtain - one could see her veins - sad highways to the Promised Land. You could almost feel her bending in your hands, indocile and tense as guitar’s first string – the one that gives the tenderest shades of the melody, but the most hysterical ones as well.
She`s an ace tightrope-walker who could easily walk on your nerves with blinded eyes and dig new craters in your shattered heart.”
― dragonfly

“всеки от тях си каза, че е на точното място и е обвързан с правилните хора. И всеки за себе си изпитваше блаженото чувство, че има нужда от останалите четирима и същевременно им е нужен.

Усещането наподобяваше рядко постижимо щастливо химическо съединение. Набавяш същия изходен материал, ала колкото и старателно да подготвяш всичко, едва ли е възможно да постигнеш същия резултат.”
― Haruki Murakami

“A person whose desires and impulses are his own—are the expression of his own nature, as it has been developed and modified by his own culture—is said to have a character. One whose desires and impulses are not his own, has no character, no more than a steam-engine has character…”
― John Stuart Mill, On Liberty

“If only she could be so oblivious again, to feel such love without knowing it, mistaking it for laughter and bread with only the scent of jam spread on top of it.”
― Markus Zusak, The Book Thief

“...curse them with dirty looks for the next hour or so,
... I`m funny when I want to be funny. Damn it, I`m hilarious.
.... there on that boulevard, one hand in my inside pocket and another resting on the cab door, the world froze and went mute in a kind of revese deja vu, in which I saw Stella for the first time.
...the torn T-shirt which hardly covered her slowly freezing nakedness
... or perhaps those were the sizes of the holes in your soul, Artist, which you try to conceal with that buckets of paint?..
.. God let me find myself .”
― Zachary Karabashliev, 18% Gray

“Не можеш наготово да получиш опит. Дори да ти го пъхнат в шепата, ще го обръщаш отсам-оттам, без да разбереш за какво служи, и ще го разсипеш през пръстите си.
Опитът е непредаваем. Всеки трябва да започне отначало.
Сам стигна до истината. Може хиляди преди теб да са я намерили. Но когато ти платиш истината с цената на своя живот- тя не е повторение, тя е първооткритие.
Ти пречупваш истината през себе си и тя носи някаква нова, твоя багра, нов оттенък, който я прави нова за света.
Истината няма едно-единствено, вечно лице. Тя непрестанно се ражда наново и се явява с лицето на своя носител.”
― Блага Димитрова

“Marion Cotillard : Oui, une phrase de ma mère: "Dans la vie, tout est un cadeau. le problème, c’est que parfois, il est tellement mal emballé que tu ne vois pas que c’est un cadeau. Tu t’en aperçois plus tard." Du coup, même les situations pénibles, je les vis à fond ! Tant pis si l’emballage pue, je finis par y trouver un sens et en apprendre quelque chose.”
― Marion Cotillard

“I carried [Rudy] softly through the broken street...with him I tried a little harder [at comforting]. I watched the contents of his soul for a moment and saw a black-painted boy calling the name Jesse Owens as he ran through an imaginary tape. I saw him hip-deep in some icy water, chasing a book, and I saw a boy lying in bed, imagining how a kiss would taste from his glorious next-door neighbor. He does something to me, that boy. Every time. It's his only detriment. He steps on my heart. He makes me cry.”
― Markus Zusak, The Book Thief

“He does something to me, that boy. Every time. It’s his only detriment. He steps on my heart. He makes me cry.”
― Markus Zusak, The Book Thief

“Защо се боим от ранната смърт приятели-та ние убиваме себе си много по- пълно с това, че живеем...”
― Вера Мутафчиева, Случаят Джем

“Всеки се стреми да изпъкне най-много, иска да изпита в себе си пълнотата на живота, а междувременно от всичките му усилия вместо пълнота на живота излиза само пълно самоубийство, защото вместо пълно самоопределение на собственото си същество изпадат в пълно уединение. Защото всички в нашия век са се разделили на единици, всеки се уединява в дупката си, всеки се отдалечава от другия, крие се и крие всичко свое и свършва с това, че сам се отблъсква от хората и сам отблъсква хората от себе си. Трупа в уединение богатство и мисли: колко съм силен сега и колко съм осигурен, а не знае, безумецът, че колкото повече трупа, толкова повече затъва в самоубийствено безсилие. Защото е свикнал да се надява само на себе си и се е отделил като единица от цялото, научил е душата си да не вярва в хорската помощ, в хората и в човечеството и само трепери, че ще загуби парите си и придобитите права. Днес повсеместно човешкият ум започва насмешливо да не разбира, че истинското осигуряване на човека не е в личното му уединено усилие, а в общата човешка цялост.”
― Достоевский Ф.М. (Dostoevsky)

“Никога няма да бъдем толкова обичани, колкото в детството си. И затова детството е жестоко време. Неговата жестокост е в предстоящото. Къде се губи тази любов след време? Защо цял живот после искаме да ни обичат така, както са ни обичали като деца, без причина, поради едничкия факт, че съществуваме?”
― Georgi Gospodinov, Natural Novel

“Да, наскоро един българин в Москва ми разправяше — продължи Иван Фьодорович, сякаш не чуваше брат си — как турците и черкезите там при тях, в България, повсеместно злодействували[14], опасявайки се от поголовно въстание на славяните — тоест палят, колят, изнасилват жени и деца, заковават с гвоздеи арестантите за ушите на стоборите и ги оставят така до сутринта, а на сутринта ги обесват — и прочие, невъзможно е да си представиш всичко. Наистина понякога се говори за „зверската“ жестокост на човека, но това е страшно несправедливо и обидно за зверовете: звярът никога не може да бъде така жесток като човека, така артистично, така художествено жесток. Тигърът просто захапва, къса и само това умее. И през ум не би му минало да заковава хората за ушите с гвоздеи, дори и да можеше да го направи. Тези турци между другото сладострастно са мъчили и децата, като се почне от изваждането им с кинжал от утробата на майката и се стигне дотам, че хвърлят нагоре кърмачетата и ги намушкват на щиковете пред очите на майките. Пред очите на майките — в това именно била най-голямата сладост за тях. Но ето впрочем една картина, която много ме заинтересува. Представи си: кърмаче в ръцете на разтрепераната майка, наоколо й нахълталите турци. Хрумнала им е една весела дивотия: галят кърмачето, смеят се, за да го развеселят, и сполучват, кърмачето се смее. В този момент турчинът насочва към него пистолета на няколко сантиметра от лицето му. Момченцето се смее радостно, протяга ръчички, за да хване пистолета, и изведнъж артистът дръпва спусъка право в лицето му и му раздробява главичката… Художествено, нали? Между другото, турците много обичали сладките работи.
— Брате, защо говориш всичко това? — попита Альоша.
— Аз мисля, че ако дяволът не съществува и следователно го е създал човек, той го е създал по свой образ и подобие.”
― Достоевский Ф.М.

“За да обикнеш човека, той трябва да се крие, а щом малко си покаже лицето — край на любовта.
Просяците, особено благородните просени, би трябвало никога да не се показват навън, а да просят милостиня чрез вестниците. Ближният може да бъде обичан абстрактно и понякога дори отдалеч, но отблизо — почти никога. Ако всичко беше като на сцена, като в балета, където просяците, когато се появяват, са с копринени дрипи и изпокъсани дантели и просят милостиня с грациозен танц, е, тогава можеш криво-ляво да им се любуваш. Да им се любуваш, но все пак не да ги обичаш.
Исках да заговоря за страданията на човечеството изобщо, но по-добре да се спрем на страданията само на децата”
― Достоевский Ф.М. (Dostoevsky)

“Alone like a Sasquatch, I wander through my thoughts, and there`s no shelter, absolutely none.”
― Zachary Karabashliev

“A small fact:
You are going to die....does this worry you?”
― Markus Zusak, The Book Thief

“Но не е ли това коренът на всяко презряно деяние? Не себичността, а липсата на его. Човекът, който мами и лъже, но запазва фасадна почтеност. Знае, че е нечестен, но другите го мислят за честен и той извлича самоуважение от това втора ръка. Човекът, който печели престиж чрез чуждо постижение. Знае колко е посредствен, но е велик в очите на другите. Неудовлетвореният неудачник, който изповядва любов към по-низшия и се вкопчва в некадърните, за да докаже превъзходството си със сравнение......”
― Айн Ранд

“само оратора понякога,
който се събужда пръв след вчерашната реч
и думите го дразнят сякаш
в устата има косъм”
― Васил Балев

“Прихнах. Сега не мога да разбера какво толкова ме е разсмивало. Смехът изглежда се предизвиква не отвън, а отвътре. Той е нещо като звуков барометър на човешкото състояние. Щом гледаш с доверие на утрешния си ден, смехът избликва от самите клетки на кръвта. Но колко лесно е да се запуши изворчето на смеха. Една сянка на съмнение. Един подозрителен поглед. Заплаха от една несправедливост. И твоят клокочещ барометър спада. Ти не откриваш така често повод за смях наоколо. Докато един ден започнеш и ти да се чудиш на младите: какво пък толкова може да ги разсмива?”
― Блага Димитрова

“Самотата ме пресрещна още на прага. Няма по-мъчителна форма на самота от общежитие. Когато си имаш свой собствен кът, затворен със стени, ти го населяваш със себе си и не си сам. Но когато две тесни пътечки от двете страни на леглото те делят от две други легла, от две други дихания, ти губиш мислите си, навиците, спомените. А щом не общуваш със себе си, ти се отдръпваш и от другите. Който не може да се усамоти, не може и да се приобщи. Привикването към общежитие се състои в това да се приучиш да бъдеш сам със себе си в денонощното присъствие на другите. За мене си остана почти невъзможно. Ако някой го е постигнал, нека ми се обади!”
― Блага Димитрова , Пътуване към себе си

“— Понякога не сте ли губила кураж?
Вече не странях от питащия, уточняващ поглед на другата.
— Да, когато още гледах надолу, губех кураж и равновесие. Едва когато престанеш да гледаш под себе си, когато си изтръгнеш погледа от земното притегляне, от дреболиите, полепнали долу по земната кора, а това изисква дяволско усилие на волята, чак тогава се освобождаваш от страха.
Тя ме слушаше с учуден интерес.
— Работата ме изравнява с мъжете дотам, че те не ме забелязват. Но въпреки това я обичам. Тя е всекичасна борба с несъвършенствата на човешкото тяло: с виене на свят, гадене, губене на равновесие, нерегулирани движения, дърпаща надолу тежест. Тя е още по-упорита борба със слабостите на психиката. Преодоляване на самия себе си. А то е най-трудно. Всяка стъпка горе е една малка победа над страха. От дете ненавиждам страха, презирам хората, в които го открия, а най-вече себе си. Страхът загрозява и най-красивото лице, ранява усмивката, убива човешкото в човека. Пазиш се от собствените си думи, отричаш се от собствения си гняв, бягаш от собствените си мисли. Страхът ти отнема вярата, силата, другарите. Страхът ти отрязва крилете и вече никога няма да ти поникнат нови криле, както избити зъби никога не поникват. А пък няма протези за криле. Радвам се, че моят занаят е непрестанен двубой със страха. Колкото по-високо се изкатеря, значи толкова по-ниско съм захвърлила страха.”
― Блага Димитрова

“Баща ми дойде на площада, за да ме води на кино.Щом забеляза двата кола от едната страна и третия, стърчащ самотно срещу тях, разбра, че сме ги взели, за да си правим футболни врати.. По дървото имаше следи от засъхнала кръв. Баща ми просто рухна, когато чу едно от момчетата да казва " Чичо, един не достига... де да бяха убили още някого...”
― Хасан Бласим

“Едва минал през контролно- пропусквателния пункт, едва на една педя оттатък, усетих, че никога повече няма да се върна в Багдад...”
― Hassan Blasim, The Madman of Freedom Square

“Sometimes a man seems
to reverse himself so that you would say, “He can’t do that. It’s out of character.” Maybe it’s not. It could be just another angle, or it might be that the pressures above or below have changed his shape. You see it in war a lot—a coward turning hero and a brave man crashing in flames. Or you read in the morning paper about a nice, kind family man who cuts down wife and children with an ax. I think I believe that a man is changing all the time. But there are certain moments when the change becomes noticeable. If I wanted to dig deep enough, I could probably trace the seeds of my change right back to my birth or before.

But behind these and others, I wanted to consider what was happening to me and what to do about it, so naturally I got out the last thing first and I found that the dark jury of the deep had already decided for me. There it was, laid out and certain. It was like training for a race and preparing and finally being down at start with your spikes set in their holes. No choice then. You go when the pistol cracks. I found I was ready with my spikes set, waiting only for the shot. And apparently I was the last to know.

And if I should put the rules aside for a time, I knew I would wear scars but would they be worse than the scars of failure I was wearing? To be alive at all is to have scars.”
― John Steinbeck