Антонина Георгиева > Антонина's Quotes

“I was walking along a path with two friends – the sun was setting – suddenly the sky turned blood red – I paused, feeling exhausted, and leaned on the fence – there was blood and tongues of fire above the blue-black fjord and the city – my friends walked on, and I stood there trembling with anxiety – and I sensed an infinite scream passing through nature.”
― Edvard Munch

“Съществувам само когато вали -
тогава не припадам от съмнение.
Живея на ръба на няколко мечти
и страдам от хронично притеснение.

Хилав и грозен бягам от себе си
и все се губя нанякъде.
Но не вярвам въобще в смъртта
и си мисля, че е преднамерено шляене.

От няколко снежинки есенни
за цял живот се натъжавам.
Много трудно свиквам с хората -
почти не ги познавам.

Понякога, когато съм щастлив,
в тревата като дъжд се лутам.
И все не мога да усетя -
живея или се преструвам.”
― Елин Рахнев, Съществувам

“Отложих всичките си самоубийства заради теб. Изрязах
всичките си депресии. Остъргах сълзите си до тенекия.
Оставих кръвното си налягане да се рее сред вятъра,
надеждата, маковете. Аз - един, който уважава смъртта.
Цялостното ѝ присъствие. Безцеремонно се взрях в миглите
ти. Изтъпях по миглите ти. Нашмърках се от миглите ти.
Облакътен върху миглите ти, започнах да превеждам света
през тях. Може би никога не съм те заслужавал. Може би
съм демоверсия на бъдещите ти планове. Може би съм
работен вариант на някой друг след мен.”
― Елин Рахнев, Канела

“Раздялата е нощ, в която тъмните цигулки на тъгата
от глухите ни думи раждат неочаквани съзвучия,
в която не познавам профила изящен на ръката ти,
а ти не помниш нищо от това, което се е случило.
Във тази нощ което е било любов се е превърнало
във лесно разгадаем знак за предстоящата далечност.
Прегърнати сме, ала нямам сили към прегръдката ни
да присънувам сладката илюзия за вечност.
Съединени сме единствено във нашето взаимно отрицание,
в обърнатите с болката навън одежди на душите ни.
И аз не зная има ли по-страшно наказание
за погледите и за устните ни ненаситени.
Което е било пожар, сега е само пепел от пожари.
Но аз скъпернически стискам в длан един последен въглен.
Защото чувствам, че ако дори за миг във тебе трепне жалост,
ще зейне бездна помежду ни и ще ни погълне.”
― Цочо Бояджиев, Пастир на думи

“..for the growing good of the world is partly dependent on unhistoric acts; and that things are not so ill with you and me as they might have been, is half owing to the number who lived faithfully a hidden life, and rest in unvisited tombs.”
― George Eliot, Middlemarch

“What is it the I'll want from you? Not love: that would be too much to ask. Not forgiveness, which isn't yours to bestow. Only a listener, perhaps; only someone who will see me. Don't prettify me though, whatever else you do: I have no wish to be a decorated skull.
But I leave myself in your hands. What choice do I have? By the time you read this last page, that- if anywhere- is the only place I will be.”
― Margaret Atwood, The Blind Assassin

“All of our days are numbered; we cannot afford to be idle. To act on a bad idea is better than to not act at all because the worth of the idea never becomes apparent until you do it. Sometimes this idea can be the smallest thing in the world, a little flame that you hunch over and cup with your hand and pray will not be extinguished by all the storm that howls about it. If you can hold on to that flame great things can be constructed around it that are massive and powerful and world changing – all held up by the tinniest of ideas.”
― Nick Cave