Елин Рахнев
Born
in Sofia, Bulgaria
July 03, 1968
Genre
|
Зелда
|
|
|
Канела
by
—
published
2008
—
3 editions
|
|
|
Октомври
|
|
|
Кукувицата
by
—
published
2012
|
|
|
Не зная как да се държа, когато ме обичат
by |
|
|
Когато живееш с котка
by |
|
|
Твърде лично
by
—
published
2015
|
|
|
Съществувам
—
published
1993
|
|
|
5 пиеси
—
published
2011
|
|
|
Развяване на минзухара
by
—
published
1995
|
|
“Отложих всичките си самоубийства заради теб. Изрязах
всичките си депресии. Остъргах сълзите си до тенекия.
Оставих кръвното си налягане да се рее сред вятъра,
надеждата, маковете. Аз - един, който уважава смъртта.
Цялостното ѝ присъствие. Безцеремонно се взрях в миглите
ти. Изтъпях по миглите ти. Нашмърках се от миглите ти.
Облакътен върху миглите ти, започнах да превеждам света
през тях. Може би никога не съм те заслужавал. Може би
съм демоверсия на бъдещите ти планове. Може би съм
работен вариант на някой друг след мен.”
― Канела
всичките си депресии. Остъргах сълзите си до тенекия.
Оставих кръвното си налягане да се рее сред вятъра,
надеждата, маковете. Аз - един, който уважава смъртта.
Цялостното ѝ присъствие. Безцеремонно се взрях в миглите
ти. Изтъпях по миглите ти. Нашмърках се от миглите ти.
Облакътен върху миглите ти, започнах да превеждам света
през тях. Може би никога не съм те заслужавал. Може би
съм демоверсия на бъдещите ти планове. Може би съм
работен вариант на някой друг след мен.”
― Канела
“Съществувам само когато вали -
тогава не припадам от съмнение.
Живея на ръба на няколко мечти
и страдам от хронично притеснение.
Хилав и грозен бягам от себе си
и все се губя нанякъде.
Но не вярвам въобще в смъртта
и си мисля, че е преднамерено шляене.
От няколко снежинки есенни
за цял живот се натъжавам.
Много трудно свиквам с хората -
почти не ги познавам.
Понякога, когато съм щастлив,
в тревата като дъжд се лутам.
И все не мога да усетя -
живея или се преструвам.”
― Съществувам
тогава не припадам от съмнение.
Живея на ръба на няколко мечти
и страдам от хронично притеснение.
Хилав и грозен бягам от себе си
и все се губя нанякъде.
Но не вярвам въобще в смъртта
и си мисля, че е преднамерено шляене.
От няколко снежинки есенни
за цял живот се натъжавам.
Много трудно свиквам с хората -
почти не ги познавам.
Понякога, когато съм щастлив,
в тревата като дъжд се лутам.
И все не мога да усетя -
живея или се преструвам.”
― Съществувам
“Някъде през октомври стоим двамата,
масата е кипнала от бутилки вино. Танцуваме
в тебеширената стая. Пуснали сме си някаква плоча.
Тя пее, танцува и пие почти едновременно.
Сребристите ѝ движения се катерят по стените.
Аз малко се срамувам.”
―
масата е кипнала от бутилки вино. Танцуваме
в тебеширената стая. Пуснали сме си някаква плоча.
Тя пее, танцува и пие почти едновременно.
Сребристите ѝ движения се катерят по стените.
Аз малко се срамувам.”
―
Is this you? Let us know. If not, help out and invite Елин to Goodreads.































