Desislava > Desislava's Quotes

“Когато сме млади, ние мъжете, обичаме да сме безотговорни. Или по-точно, не си даваме сметка колко сме безотговорни към чуждия живот. Към чуждото сърце. Искаме и имаме. Жени. Чужди, други, не нашите, не тези, при които се прибираме вечер. Искаме и ги имаме. Не знам кой е по-лошо - това, че имитираме любов, за да ги имаме, или това че наистина е любов, от която се отказваме, когато ни хванат. Или когато усетим, че става все по-трудно да се прибираме у дома с тези, другите жени, в ума и в душите си.
Обичах тази жена. С цялото си сърце. Но я изоставих.”
― Мария Лалева, Живот в скалите

“Жените, които оставят след себе си повече въпроси, отколкото спомени, са тези - трудните. И за забравяне, и за обичане...
- На жените, които обичах, подарявах залез.
Определено се бях размекнал.
- Защо не изгрев? Символично е, начало... Начало на нов ден.
Дааа, Луиза е жена. Има право да бъде буквална дори в символиката.
- Защото да подариш залез, е обещание. Обещанието, че ще бъдеш до нея в тъмното, което идва. Каквото и да крие в себе си. Обещанието, че няма да се събуди сама. Повярвай ми, всяка жена чака този, който иска да й подари залез. Жените са уморени от изгреви с мъже, с които не са залязвали. Прииска ли ми се да подаря залез на жена, не се питам повече дали я обичам.”
― Мария Лалева, Живот в скалите

“Ех, Демире, нямал съм по-страшна среща с жена, която ме е обичала. И ме е прежалила. Да ти подаде ръка от възпитание и да ти се усмихне от любезност... Чак да ти се доплаче. И хем разбираш, че сам си осрал пейзажа, хем разбираш, че нищо, което не заслужаваш, не остава дълго при теб. И пак те яде отвътре, бе, братко! И все ти се иска нещо там, в душата й, още да те обича. Да е останало...”
― Мария Лалева, Живот в скалите

“Нашите избори са толкова тихи, колкото се осмеляваме да бъдем честни. И колкото се осмеляваме да бъдем силни. Шумът, гневът, излишъкът от думи са знаците на отклонението от избора.”
― Мария Лалева, Живот в скалите

“..Толкова човешко и толкова ужасно страшно е, че искаме да се притежаваме. И че тая жажда да притежаваме ни изгаря дори след любовта. И тогава започваме да я имитираме, за да се самоубедим, че имаме право да оставим връзката си на командно дишане. В името на връзката. Но не и в името на любовта. И тогава почваме да мерим отношенията си в минало. И да си вменяваме дълг към даденото, направеното. От себе си към другия, от другия към себе си. И започваме да мерим връзките във време - другата ни велика заблуда. Щом съм бил толкова дълго с някого, значи това е човекът. Твърде малко се питаме какъв бях, как се чувствах с другия, израснах ли, станах ли по-светъл, по-добър, или потънах, почувствах ли се по-свободен, приближих ли се към мечтите си, или се сринах... Невинаги продължителността на една връзка е белег за качеството ѝ. Виждала съм достатъчно дълги и разрушителни връзки. Затънали в мерки и теглилки, дори не подозираме, че следващата ни крачка е да започнем да търгуваме. Първо с нас самите, после с другия, когото не искаме да пуснем. Или да напуснем. Поради дълг, вина, навик, страх, обещание, зависимост… Без значение. Ей така се убиваме във връзки на командно дишане..”
― Мария Лалева, Живот в скалите

“alone with everybody


the flesh covers the bone
and they put a mind
in there and
sometimes a soul,
and the women break
vases against the walls
and them men drink too
much
and nobody finds the
one
but they keep
looking
crawling in and out
of beds.
flesh covers
the bone and the
flesh searches
for more than
flesh.

there's no chance
at all:
we are all trapped
by a singular
fate.

nobody ever finds
the one.

the city dumps fill
the junkyards fill
the madhouses fill
the hospitals fill
the graveyards fill

nothing else
fills.”
― Charles Bukowski, Love Is a Dog from Hell

“If there are junk yards in hell, love is the dog that guards the gates.”
― Charles Bukowski, Love Is a Dog from Hell

“I loved you
like a man loves a woman he never touches, only
writes to, keeps little photographs of. I would have
loved you more if I had sat in a small room rolling a
cigarette and listened to you piss in the bathroom,
but that didn’t happen. your letters got sadder.
your lovers betrayed you. kid, I wrote back, all
lovers betray.”
― Charles Bukowski, Love Is a Dog from Hell

“I was only kidding about the hundred," she says.

oh," I say, "what will it cost me?"

she lights her cigarette with
my lighter and looks at me
through the flame:

her eyes tell me.

look," I say, "I don't think I
can ever pay that price again.”
― Charles Bukowski, Love Is a Dog from Hell

“there must be a way.

surely there must be a way that we have not yet
thought of.

who put this brain inside of me?

it cries
it demands
it says that there is a chance.

it will not say
"no.”
― Charles Bukowski, Love Is a Dog from Hell