Desislava

“alone with everybody


the flesh covers the bone
and they put a mind
in there and
sometimes a soul,
and the women break
vases against the walls
and them men drink too
much
and nobody finds the
one
but they keep
looking
crawling in and out
of beds.
flesh covers
the bone and the
flesh searches
for more than
flesh.

there's no chance
at all:
we are all trapped
by a singular
fate.

nobody ever finds
the one.

the city dumps fill
the junkyards fill
the madhouses fill
the hospitals fill
the graveyards fill

nothing else
fills.”
― Charles Bukowski, Love is a dog from Hell

“I loved you
like a man loves a woman he never touches, only
writes to, keeps little photographs of. I would have
loved you more if I had sat in a small room rolling a
cigarette and listened to you piss in the bathroom,
but that didn’t happen. your letters got sadder.
your lovers betrayed you. kid, I wrote back, all
lovers betray.”
― Charles Bukowski, Love is a dog from Hell

“Когато сме млади, ние мъжете, обичаме да сме безотговорни. Или по-точно, не си даваме сметка колко сме безотговорни към чуждия живот. Към чуждото сърце. Искаме и имаме. Жени. Чужди, други, не нашите, не тези, при които се прибираме вечер. Искаме и ги имаме. Не знам кой е по-лошо - това, че имитираме любов, за да ги имаме, или това че наистина е любов, от която се отказваме, когато ни хванат. Или когато усетим, че става все по-трудно да се прибираме у дома с тези, другите жени, в ума и в душите си.
Обичах тази жена. С цялото си сърце. Но я изоставих.”
― Мария Лалева, Живот в скалите

“..Толкова човешко и толкова ужасно страшно е, че искаме да се притежаваме. И че тая жажда да притежаваме ни изгаря дори след любовта. И тогава започваме да я имитираме, за да се самоубедим, че имаме право да оставим връзката си на командно дишане. В името на връзката. Но не и в името на любовта. И тогава почваме да мерим отношенията си в минало. И да си вменяваме дълг към даденото, направеното. От себе си към другия, от другия към себе си. И започваме да мерим връзките във време - другата ни велика заблуда. Щом съм бил толкова дълго с някого, значи това е човекът. Твърде малко се питаме какъв бях, как се чувствах с другия, израснах ли, станах ли по-светъл, по-добър, или потънах, почувствах ли се по-свободен, приближих ли се към мечтите си, или се сринах... Невинаги продължителността на една връзка е белег за качеството ѝ. Виждала съм достатъчно дълги и разрушителни връзки. Затънали в мерки и теглилки, дори не подозираме, че следващата ни крачка е да започнем да търгуваме. Първо с нас самите, после с другия, когото не искаме да пуснем. Или да напуснем. Поради дълг, вина, навик, страх, обещание, зависимост… Без значение. Ей така се убиваме във връзки на командно дишане..”
― Мария Лалева, Живот в скалите