Яна Хараланова > Яна's Quotes

“...рече Бог "Възлюби врага си" и аз му се подчиних и възлюбих себе си.”
― Халил Джубран

“And once the storm is over, you won’t remember how you made it through, how you managed to survive. You won’t even be sure, whether the storm is really over. But one thing is certain. When you come out of the storm, you won’t be the same person who walked in. That’s what this storm’s all about.”
― Haruki Murakami, Kafka on the Shore

“I fell in love with him. But I don't just stay with him by default as if there's no one else available to me. I stay with him because I choose to, every day that I wake up, every day that we fight or lie to each other or disappoint each other. I choose him over and over again, and he chooses me.”
― Veronica Roth, Allegiant

“I feel that thing again. The thing I only felt once before. In the cave last year, when I was trying to get Haymitch to send us food. I kissed Peeta about a thousand times during those Games and after. But there was only one kiss that made me feel something stir deep inside. Only one that made me want more. Instead of satisfying me, the kisses have the opposite effect, of making my need greater. I thought I was something of an expert on hunger, but this is an entirely new kind.”
― Suzanne Collins, Catching Fire

“We've got to live, no matter how many skies have fallen.”
― D.H. Lawrence, Lady Chatterley's Lover

“— Злото си е зло, Стрегобор — изрече сериозно вещерът и се изправи. — По-малко, по-голямо, средно — всичко е едно и също, пропорциите са условни, а границите — размити. Аз не съм свят отшелник, не съм вършил само добро през живота си. Но ако трябва да избирам между едно зло и друго, предпочитам да не избирам изобщо.”
― Andrzej Sapkowski, The Last Wish

“We don't exactly fit in. Anywhere. And we've made that our greatest strength.”
― Rhianna Pratchett, Mirror's Edge

“We do not have to visit a madhouse to find disordered minds; our planet is the mental institution of the universe.”
― Johann Wolfgang von Goethe

“The universe doesn't allow perfection.”
― Stephen Hawking, A Brief History of Time

“There's a moment on the arch of a jump, when you are neither rising nor falling. All you can see is the sky. All you can feel is the air and all you can hear is your heartbeat. That is all you are. Muscle and motion. It's called the deadpoint. I live for that.”
― Rhianna Pratchett, Mirror's Edge

“Better a cruel truth than a comfortable delusion.”
― Edward Abbey

“...in twenty years I've found only one intelligent man in the whole town, and he's mad.”
― Anton Chekhov

“AT LAST, SIR TERRY, WE MUST WALK TOGETHER.
Terry took Death's arm and followed him through the doors and on to the black desert under the endless night. The End.”
― Rhianna Pratchett

“Perfectionism is the voice of the oppressor, the enemy of the people. It will keep you cramped and insane your whole life, and it is the main obstacle between you and a shitty first draft. I think perfectionism is based on the obsessive belief that if you run carefully enough, hitting each stepping-stone just right, you won't have to die. The truth is that you will die anyway and that a lot of people who aren't even looking at their feet are going to do a whole lot better than you, and have a lot more fun while they're doing it.”
― Anne Lamott, Bird by Bird

“Отвориш едната книга, умрелите хора оживяват, загиналите държави се развъдат, отвориш другата, размирише на нечувани дървета, оживеят пресъхнали реки ... Отвори трета, обадят се незнайни думи, ама ти ги разбираш, щото си изучен по тях, та ти се отворят на пътищата към невидени земи по кантинентите. Голяма работа е книгата, Зуица,сто очи ти дава и хиляда прозорци!”
― Ekaterina Tomova, Забравените от небето

“...може би искате да създавате нехудожествена проза, но при всяка възможност преобразявате фактите, преувеличавате и ги разкрасявате и дори въвеждате образи, места и събития, които нямат нищо общо с автентичния материал. В такъв случай вие сте роден белетрист, което е далеч по-мило, отколкото да ви кажат, че сте роден лъжец. Белетристиката наподобява в много голяма степен лъжата. Изхождате от нещо реално, но поради някаква конкретна причина (да не ви заловят, да изхитрувате, да вземете пари или каквото и да било) вие променяте поне един ключов елемент при разкриването му. Вместо да си признаете, че са ви посинили окото в бара, където сте се домогвали до приятелката на някого, може да кажете, че както сте си карали ски из Върмонт, при един завой сте се забили в муцуната на заспала мечка. За да не накърните своята гордост, измисляте лъжа и покрай нея — цяла история. Ако ви е навик да лъжете, защо не преодолеете този греховен импулс, като започнете да пишете белетристика?”
― Josip Novakovich, Writing Fiction Step by Step

“Единственото, което имахме в изобилие, бяха книгите. Те бяха навсякъде: от пода до тавана, в коридора, в кухнята, във входното антре, по первазите на прозорците. Хиляди книги, изпълнили всяко кътче в апартамента. Имах чувството, че хората идват и си отиват, раждат се и умират, но книгите са вечни. Като малък мечатех да стана книга. Не писател- хората мряха като мухи, писателите не правеха изключение. Но не и книгите. Колкото и систематично да ги изтребваш, винаги има вероятност някой екземпляр да оцелее и да продължи да се наслаждава на живота от някоя лавица в ъгъла на забравена от Бога библиотека в Рейкявик, Валядолид или Ванкувър".”
― Амос Оз

“А страхопочитанието може и да е нещо хубаво, но за любовта то е отрова. Любовта трябва да бъде между равни.”
― Касандра Клеър, City of Heavenly Fire

“Идва момент, в който просто обичаш някого. Не защото е добър или лош, или какъвто и да било. Просто го обичаш. Това не означава, че ще бъдете заедно завинаги. Не означава, че няма да се нараните взаимно. Значи само, че го обичаш. Понякога въпреки това, което е, а понякога заради това, което е. И знаеш, че и той те обича, понякога заради това, което си, а друг път въпреки него.”
― Laurell K. Hamilton

“Всички птици измират, а хората събират перушината ни, пълнят своите възглавници, защото как иначе хората биха летели нощем, насън, ако не спяха върху птича перушина!... И самата перушина спи и сънува старите си полети...”
― Йордан Радичков, Ние, врабчетата

“Танцът е вертикален израз на хоризонтално желание”
― Ричард Калмс

“В джоба си държах винаги две книги, една за четене, една за писане.”
― Robert Louis Stevenson

“The truth is not always beautiful, nor beautiful words the truth.”
― Lao Tzu, Tao Te Ching

“Франческа издаваше тихи неразбираеми стонове, докато се извиваше на дъга към него. Той обаче разбираше съвършено този език и неговото дълго-предълго търсене приключи с тази жена, която бе притиснал до себе си и в която бе проникнал тъй дълбоко.
Най-сетне проумя смисъла на малките следи от стъпки по безлюдните плажове, където бе бродил, на всички потайни товари в корабите, невдигнал платна, на всички забулени жени, които го бяха наблюдавали по криволичните улични на потънали в сумрак градове. Сякаш смел ловец от отдавна забравени времена, който е извървял дълъг път, за да съзре сиянието на домашното огнище, то усети как самотата му се стопява. Най-после. Най-после. Бе вървял толкова дълго… Толкова дълго. И сега лежеше върху Франческа напълно отпуснат, всепогълнат от любовта си към нея. Най-после.
Призори се надигна и й каза, гледайки я право в очите:
– Ето защо, Франческа, съм на тази планета точно по това време. Не за да пътувам и да правя снимки, а за да те обичам. Вече го знам. Падал съм от ръба на огромен зъбер някъде в дълбините на времето, падал съм много по-дълго отколкото съм живял. И всички тези години съм падал към теб......
Франческа го погледна. „Божичко, толкова го обичам!”, помисли си, замаяна и ненаситна да го има още и още, завинаги.”
― Robert James Waller, The Bridges of Madison County

“Be yourself; everyone else is already taken.”
― Oscar Wilde

“Това, което знам за интимността е, че няма определени естествени закони, които управляват сексуалното изживяване на двама души и че тези закони не могат да бъдат променяни, както не можеш да се пазариш с гравитацията. Да се чувстваш уютно физически с тялото на друг не е решение, което можеш да вземеш. Няма почти нищо общо с начина, по който двама души мислят, действат, говорят или изглеждат. Мистериозният магнит или е там, заровен някъде в гръдният кош, или го няма. Когато го няма (както осъзнах в миналото с болезнена яснота), не можеш да го насилиш да съществува.”
― Elizabeth Gilbert, Eat, Pray, Love

“It was autumn, the springtime of death. Rain spattered the rotting leaves, and a wild wind wailed. Death was singing in the shower. Death was happy to be alive. The fetus bailed out without a parachute. It landed in the sideline Astroturf, so upsetting the cheerleaders that for the remained of the afternoon their rahs were more like squeaks.”
― Tom Robbins, Still Life with Woodpecker

“– Не ти принадлежа – повторих аз думите, които му бях казала в нощта, когато свали шевовете от ръката ми.
Този път, за да облекча товара, който му тежеше, и да заглуша каквито и думи да шепнеха в ума му.
И защото малка част от мен все още искаше да е така.
– Напротив, принадлежиш ми. – Той отметна косата от лицето ми, за да ме погледне. – Така, както аз ти принадлежа.”
― Adrienne Young, Sky in the Deep

“Дали така изниква прошката - не с фанфарите на покаянието, а просто с това, че болката си събира багажа и се изнизва тихомълком в нощта.”
― Khaled Hosseini, The Kite Runner

“Something snapped between them. He didn’t know if he was the first one to move or her. But within a heartbeat she was in his arms, and it felt so right. The earth stopped spinning because he could smell the biting mint of her hair, the chill of her flesh, and the strong grip of her arms around his waist. She was here and real in his arms. It wasn’t something out of a dream but she had come for him. Nadir curled his body around hers, drawing her closer to his chest. The feeling of her fingers splayed wide over his heart was right. He couldn’t think of a moment in his life when he’d felt this complete. So utterly enchanted by another person who he had missed for what felt like his entire life.”
― Emma Hamm, Dawn of Cobalt Shadows