стихове Quotes

“Ние с теб не един връх изкачихме.
Колко пъти над пропасти се надвесвахме.
Колко пъти ни свличаха хлъзгави сипеи.
Колко пъти за изсъхнало стръкче се хващахме.
Но вървяхме, вървяхме,
не спирахме.
Педя по педя
и крачка по крачка.
Колко скали и потоци отминахме.
Колко поляни и тъмни гори прекосихме.
Колко нощи и дни се изкачвахме.
Но вървяхме и вярвахме,
че за нас е създадено
това синьо бездънно небе.”
― Стефка Андреева, Капки смола

“Викат ме старите пътища -
дълбоки бразди издълбали у мен.
Викат ме с верността ми към риска -
без да знам сигурно
ще достигна ли крайната цел…”
― Стефка Андреева, Орис

“...
Ще потегля на път,
от който връщане няма.
Ще следвам посоката -
другите пътища са измама.”
― Стефка Андреева, Неизречените думи

“Губя пари. Губя вещи.
Даже себе си губя.
Губя сражения.

Откривам приятелство.
Откривам сърдечност.
Изправям се отново,
потеглям …”
― Стефка Андреева, На стъпки от себе си

“Все този бяг
с нестихващата жар в сърцето.
Все туй пътуване
във времето безкрайно.
Далече от дома когато съм
(а той е неизменно в мене) –
тичам да се върна…”
― Стефка Андреева

“Заедно

Слънцето винаги ще носи твоето име.
И всяка една звезда на небето.
Ще блести и приканва: „Достигни ме!“,
оглеждайки се, влюбена, в морето.

Вятърът ще разказва за една любов.
Възможно-невъзможна и приказно-красива.
Ще притихва в клоните, а после с порив нов
ще кара всяко дърво стебло да извива.

Листата, във вихъра на танц вълшебен,
ще разнасят историята по широкия свят.
Птичките, вдъхновено, ще пеят своята песен.
Пеперуди ще се гонят от цвят на цвят.

И цялата Вселена в синхрон ще трепти,
щом две души сливат се в едно.
Даже далеч един от друг да сме аз и ти,
в сърцата си ще бъдем винаги заедно!”
― Весела Алегрия, Мечтай! Вярвай! Обичай!

“За нас жените не съществува изразът „Не мога!“.
Дори към невъзможното способни сме да намерим брод.
Всяка срещната по пътя ни болка и тревога
от раз матираме с победоносен ход.”
― Весела Алегрия, Мечтай! Вярвай! Обичай!