Daniela

“It wasn’t my day. My week. My month. My year. My life. God damn it.”
― Charles Bukowski, Pulp: Charles Bukowski's Final Hardboiled Noir Comedy – Lady Death, Aliens, and the Absurd

“...аз съм от тези, които смятат, че големите неща започват от малките. Детето е малко, но то съдържа човека, мозъкът е малък, но в него се съхранява мисълта, окото е само една точка, но обгръща пространствата.”
― Alexandre Dumas-fils, La dame aux camélias

“We want so much from those who love us: friendship, understanding, conversation, and kindness—and companionship, and sex, and children, and even money or someone to cook dinner or mow the grass. Sometimes, at the bottom of things, when we are most in love, we want our partners to be for us the same as God.
But only in our deepest part are we divine, and most of us live within our smaller selves most of the time. And so who can be the all and everything for another? Who can be the sun that lights up the soul and drives away despair, depression, and fear, not just for a night of love or a season of romance, but for a whole long lifetime until death do part?
I have often wondered at the relationship between splendor and love. It seems to me that love is the very heart of splendor, its deepest purpose, while splendor gives fire and brilliance to love. I know that just as we can place too great a demand on love and the one we fall in love with, so we can want too much of splendor. In this, I think, we make a great mistake. We should want to shine as an expression of our true nature, not because splendor itself will save us from our darker side.”
― David Zindell, Splendor

“Така живеем живота си сега, всеки сам за себе си. Независимо колко дълбока и непредотвратима загуба сме преживели, колко скъпо ни е било онова, което ни е отнето - изтръгнато направо от ръцете ни - дори впоследствие да сме се променили дотолкова, че от нас, каквито сме били преди, да е останала само кожата, ние продължаваме все така, без излишен шум, да следваме съдбата си. Простираме ръце и се вкопчваме все по-силно в отпуснатото ни време, а после, разбирайки, че сме останали с празни ръце, гледаме как то се отдалечава от нас в посока към миналото.”
― Харуки Мураками