Jenn George

“Животът на всеки човек е път към самия себе си, проправяне на път, загатване на пътека. Никога никой човек не се е слял напълно със себе си; всеки обаче се стреми към това, един едва доловимо, друг по-ясно, кой както може. И всеки до края носи със себе си остатъци от своето раждане, слуз и яйчена черупка от един прасвят. Някой никога не стига до човека, остава жаба, остава гущер, остава мравка. Но всеки е творение на природата, което иска да уподоби човека. И всички имат общ произход, майките, и всички ние произлизаме от едно и също лоно: но всеки, като опит и създание от глъбините, се стреми към свои собствени цели. Бихме могли взаимно да се разбираме; но всеки може да тълкува само себе си.”
― Херман Хесе, Demian: Die Geschichte von Emil Sinclairs Jugend

“Не смея да се нарека знаещ човек. Бях и още съм само търсещ човек, но вече не търся по звездите и в книгите, започвам да долавям поученията, които ми нашепва моята кръв. Историята ми не е приятна, не е сладка и съзвучна, както измислените истории, тя има вкус на безсмислие и объркване, на безумие и сън, както животът на всички хора, които не искат повече да се залъгват.”
― Херман Хесе, Demian: Die Geschichte von Emil Sinclairs Jugend

“When I desire you a part of me is gone: my want of you partakes of me.”
― Anne Carson, Eros the Bittersweet: An Essay

“От нощите си, о, Луна на Непорочното зачатие,
аз, дошъл от мрачните селения, човекът без значение,
обичам да се взирам от всички покриви на този Вавилон
и да си представям твоите климат, фауна и флора.

Не знам какво да си измисля и да ти го съобщя,
о, невероятен Сал, докосващ бреговете на нощта!

Цялата ти атмосфера не помръдва, унесена си в сън,
обвита си в тишина, тъй както гробницата тъмна,
и в блудкавото ти небе, където облаче не дреме,
дали прошепва вятърът, че тук смъртта е бреме?”
― Jules Laforgue (1860-1887)