Jenn George

Add friend

Jenn George’s Bookshelves

to-read‎ (49)

currently-reading‎ (2)

read‎ (84)

did-not-finish‎ (1)

Stats | More…

Jenn George is Currently Reading

Jenn George is currently reading

Лятно утро, лятна нощ

by Ray Bradbury

bookshelves: currently-reading

Rate this book

Clear rating

1 of 5 stars 2 of 5 stars 3 of 5 stars 4 of 5 stars 5 of 5 stars

Jul 13, 2026 10:06AM

Jenn George is currently reading

Пяната на дните

by Boris Vian

bookshelves: currently-reading

Rate this book

Clear rating

1 of 5 stars 2 of 5 stars 3 of 5 stars 4 of 5 stars 5 of 5 stars

Feb 26, 2016 07:54AM

“Въпреки всичко обаче да изстрадаш тия мъки беше усещане, близко до насладата. Толкова дълго, сляп и тъп, бях лазил бавно, толкова дълго сърцето ми бе седяло мълчаливо и бедно в ъгъла, че и тези самообвинения, този ужас, цялото отвратително чувство бе добре дошло за душата ми. Все пак беше чувство, лумваха пламъци и в тях тръпнеше сърце! Объркан, посред злината усещах нещо като освобождение и пролет.”
― Херман Хесе, Демиан

0 likes

“Ти ще напръскаш тази нощ с лъчите си леглото ми постлано,
за да умия на живота грубичките длани.”
― Jules Laforgue (1860-1887)

0 likes

“Стори ми се, че съм й се насладил изцяло и че в нея не е останала никаква тайна, която да не съм осквернил. Навсякъде, по цялата й голота личат синините от целувките ми и скверните милувки на ръцете ми, и змиевидната линия, с която сладострастното ми тяло я е опасало.”
― Никос Казандзакис, Serpent and Lily: A Novella with a Manifesto: The Sickness of the Age

0 likes

“Картината не приличаше на мен - пък и не биваше да прилича, чувствах го, - но тя беше това, което представляваше моят живот, беше моят съкровеност, моята съдба или моят демон. Така би изглеждал приятелят ми, ако някога отново бих си намерил такъв. Така би изглеждала любимата ми, ако някога бих имал такава. Такъв би бил животът и такава смъртта ми - това беше звукът и ритъмът на собствената участ.”
― Херман Хесе, Demian: Die Geschichte von Emil Sinclairs Jugend

0 likes

“Животът на всеки човек е път към самия себе си, проправяне на път, загатване на пътека. Никога никой човек не се е слял напълно със себе си; всеки обаче се стреми към това, един едва доловимо, друг по-ясно, кой както може. И всеки до края носи със себе си остатъци от своето раждане, слуз и яйчена черупка от един прасвят. Някой никога не стига до човека, остава жаба, остава гущер, остава мравка. Но всеки е творение на природата, което иска да уподоби човека. И всички имат общ произход, майките, и всички ние произлизаме от едно и също лоно: но всеки, като опит и създание от глъбините, се стреми към свои собствени цели. Бихме могли взаимно да се разбираме; но всеки може да тълкува само себе си.”
― Херман Хесе, Demian: Die Geschichte von Emil Sinclairs Jugend

0 likes

More of Jenn George’s quotes…