Jenn George

“Картината не приличаше на мен - пък и не биваше да прилича, чувствах го, - но тя беше това, което представляваше моят живот, беше моят съкровеност, моята съдба или моят демон. Така би изглеждал приятелят ми, ако някога отново бих си намерил такъв. Така би изглеждала любимата ми, ако някога бих имал такава. Такъв би бил животът и такава смъртта ми - това беше звукът и ритъмът на собствената участ.”
― Херман Хесе, Demian: Die Geschichte von Emil Sinclairs Jugend

“От нощите си, о, Луна на Непорочното зачатие,
аз, дошъл от мрачните селения, човекът без значение,
обичам да се взирам от всички покриви на този Вавилон
и да си представям твоите климат, фауна и флора.

Не знам какво да си измисля и да ти го съобщя,
о, невероятен Сал, докосващ бреговете на нощта!

Цялата ти атмосфера не помръдва, унесена си в сън,
обвита си в тишина, тъй както гробницата тъмна,
и в блудкавото ти небе, където облаче не дреме,
дали прошепва вятърът, че тук смъртта е бреме?”
― Jules Laforgue (1860-1887)

“Стори ми се, че съм й се насладил изцяло и че в нея не е останала никаква тайна, която да не съм осквернил. Навсякъде, по цялата й голота личат синините от целувките ми и скверните милувки на ръцете ми, и змиевидната линия, с която сладострастното ми тяло я е опасало.”
― Никос Казандзакис, Serpent and Lily: A Novella with a Manifesto: The Sickness of the Age

“Ти ще напръскаш тази нощ с лъчите си леглото ми постлано,
за да умия на живота грубичките длани.”
― Jules Laforgue (1860-1887)