Jelena

“Познатата топлина, която усеща, когато е край нея, този път я няма. Прикляка и се протяга, за да я докосне. Винаги има нужда от това – да я докосва. Преди често я прегръщаше и двамата спяха така. Но от както навърши 14, Бориса е станала по-сдържана от него, по-пестелива на жестове и на прегръдки, малка жена, която крие своите тайни и си ги доизмисля. Така събира загадъчност и расте отвътре. Душата й е станала по-голяма и я изпълва като аромат на цвят. С него не е така. По-просто устроен е и по-жаден за нежност, защото трябва да я получи отвън. Не може да я създаде в себе си, не и на тази възраст.”
― Галин Никифоров, Тяло под роклята

“Точно тогава незнайно откъде пристига госпожа Нощна тишина. Тя слиза в града и ведната започва да го почиства от дневните шумове. Попива с мека кадифена кърпа всички остри, пискливи, кървави, стържещи, режещи и хъркащи звуци. Нямам представа как го прави! Никой не е виждал тази госпожа и никой не я чува. Но можеш да почувствуваш виолетовияа мъх от меката ѝ пелерина.”
― Виолета Христова, Ухото на света

“Всеки има своя тоналност, в която звучи най-добре.
Какво е тоналност ли? Хм, моят звук сякаш е по-ясен, когато съм в моята тоналност. Нещо отвътре ме повдига, ставам лека и кристална. Сигурно и ти си имаш тоналност. Сещаш ли се за онова място вътре в теб, където си най-радостен? Да, в сърцето е.”
― Виолета Христова, Ухото на света

“I always thought of the heart as a little box in which we put everything we love.”
― Jordi Lafebre