Jelena

“I wave her off, say it´s fine, but what she said stings. Maybe it hurts because it might be true. Maybe I wasn´t loved enough. Maybe that lack of love shaped the loneliness he saw in me.”
― Kate Elizabeth Russell, My Dark Vanessa

“Познатата топлина, която усеща, когато е край нея, този път я няма. Прикляка и се протяга, за да я докосне. Винаги има нужда от това – да я докосва. Преди често я прегръщаше и двамата спяха така. Но от както навърши 14, Бориса е станала по-сдържана от него, по-пестелива на жестове и на прегръдки, малка жена, която крие своите тайни и си ги доизмисля. Така събира загадъчност и расте отвътре. Душата й е станала по-голяма и я изпълва като аромат на цвят. С него не е така. По-просто устроен е и по-жаден за нежност, защото трябва да я получи отвън. Не може да я създаде в себе си, не и на тази възраст.”
― Галин Никифоров, Тяло под роклята

“Not that I’ve been raped. Not raped raped. Strane hurt me sometimes, but never like that. Though I could claim he raped me and I’m sure I’d be believed. I could participate in this movement of women upon women upon women lining the walls with every bad thing that’s ever happened to them, but I’m not going to lie to fit in. I’m not going to call myself a
victim. Women like Taylor find comfort in that label and that’s great for them, but I’m the one he called when he was on the brink. He said it himself—with me, it was different. He loved me, he loved me.”
― Kate Elizabeth Russell, My Dark Vanessa

“- Знаеш ли, Филип, мислех си, че хората си стават приятели, защото не искат да са сами. Но всъщност си заслужава да останеш сам заради някой приятел.
- Да! И си заслужава да си тръгнеш по-рано от някой рожден ден. – усмихна се Филип.”
― Катя Антонова, Четиринайсет Ванилии и половина