Aya

“How they make you feel says a lot about them and nothing about you”
― Bianca Sparacino, The Strength In Our Scars

“What a shame it truly is— that some of us have lived our entire lives under the impression that the love we have been searching for was to be found, first and foremost, in anyone but ourselves.”
― Bianca Sparacino, The Strength In Our Scars

“На колко души е дадено да извадят своята вътрешност на показ и тя да блесне с блясък, който не е виждал и не е чувал никой досега?”
― Виктор Пасков, Аутопсия на една любов

“Клети мой булгаре... Ако беше дошъл с нас на турнето, щеше да се измъкнеш от плебейската болест, която те е тръшнала. Не чакай съчувствие от хората, от които си обграден. Съчувствието е привилегия на личността, изпадала безброй пъти в катастрофни ситуцаии и знаеща от собствен опит колко безпомощно и деструктивно може да бъде то... Не ти съчувствам и никога няма да го направя. Съчувствието, глупако, е доброволен опит да напуснеш себе си, за да влезеш в другия, да опознаеш по този начин трагичния му проблем до дъно и после отново да излезеш от него и да влезеш в себе си, за да можеш да анализираш този проблем (От гледна точна на своето лично благородство!). Съвсем като в наш дует, нали?
За да е способен човек на подобни манипулации, трябва да е наясно с опита си и със своята убийствена интелигентност. Наличието на тези два компонента обаче го застрашава да изпадне не в понятието "съчувствие", а в лицемерния му двойник "милосърдие", измислен от духовници фелдшери.
Не очаквай от мен милосърдие.
Масовият човек рядко изпада в ситуация, изискваща съчувствие, поради нищожността на своите проблеми. Той никога не предизвиква житейските сили и формации в такава степен, че те да се стоварят върху него с цялата си мощ и да го превърнат в обект, достоен за съчувствие.”
― Виктор Пасков, Аутопсия на една любов