Aya

“Клети мой булгаре... Ако беше дошъл с нас на турнето, щеше да се измъкнеш от плебейската болест, която те е тръшнала. Не чакай съчувствие от хората, от които си обграден. Съчувствието е привилегия на личността, изпадала безброй пъти в катастрофни ситуцаии и знаеща от собствен опит колко безпомощно и деструктивно може да бъде то... Не ти съчувствам и никога няма да го направя. Съчувствието, глупако, е доброволен опит да напуснеш себе си, за да влезеш в другия, да опознаеш по този начин трагичния му проблем до дъно и после отново да излезеш от него и да влезеш в себе си, за да можеш да анализираш този проблем (От гледна точна на своето лично благородство!). Съвсем като в наш дует, нали?
За да е способен човек на подобни манипулации, трябва да е наясно с опита си и със своята убийствена интелигентност. Наличието на тези два компонента обаче го застрашава да изпадне не в понятието "съчувствие", а в лицемерния му двойник "милосърдие", измислен от духовници фелдшери.
Не очаквай от мен милосърдие.
Масовият човек рядко изпада в ситуация, изискваща съчувствие, поради нищожността на своите проблеми. Той никога не предизвиква житейските сили и формации в такава степен, че те да се стоварят върху него с цялата си мощ и да го превърнат в обект, достоен за съчувствие.”
― Виктор Пасков, Аутопсия на една любов