Konstantina

“To be alone—the eternal refrain of life. It wasn’t better or worse than anything else. One talked too much about it. One was always and never alone. A violin, suddenly—somewhere out of a twilight—in a garden on the hills around Budapest. The heavy scent of chestnuts. The wind. And dreams crouched on one’s shoulders like young owls, their eyes becoming lighter in the dusk. A night that never became night. The hour when all women were beautiful.”
― Erich Maria Remarque, Arch of Triumph: A Novel of a Man Without a Country

“No person is completely wicked, just as no person is perfect. We are all grey”
― Sweety Shinde, Arjun: Without a Doubt

“People who think you can use terror are quite wrong. No, no, terror is useless, whatever its colour – white, red or even brown! Terror completely paralyses the nervous system.”
― Mikhail Bulgakov, Heart of a Dog

“Интимно

Не ме допускай толкоз близо ти

До себе си, щом искаш да съм влюбен

Ех, вярно е, далечното гнети

но за това пък близкото погубва!

Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж —

Далечното е всъщност ореолът.

Една мечта се срива отведнъж

Разбулиш ли я, видиш ли я гола.

Дори една „Мадона“ от Рембранд

Погледната от близичко е грозна

И целия и гений и талант

Е в нейната далечна грациозност.

Дори земята, таз, околовръст,

Която отдалеч е рай вълшебен

Отблизо ти се вижда буца пръст —

Пръст, във която ний сте легнем с тебе…”
― Дамян Дамянов