Eti

“...беше много красива, артистична, емоционална... какво там още се казваше за жени... които те влудяват и ти късат нервите? Абе, много интересна жена - така май се казваше за тези жени, които искаш да нашибаш с колан по прекрасните задници.”
― Калин Терзийски, Има ли кой да ви обича

“От първата секунда, в която се появим на този свят, ние всички сме една и съща ненаписана книга. С какво ще бъдат запълнени белите страници? Много са факторите, разбира се, но в крайна сметка ти си авторът на своя собствен роман и когато бъде написана последната дума, само от теб ще зависи дали ще ставаш за четене. И колкото по-бързо разберем, че корицата няма значение, толкова повече време ще можем да отделим на самия сюжет. Някой беше изчислил, че човек взема средно по пет хиляди решения на ден. Това са 130 милиона решения за един човешки живот. Не смятате ли, че в крайна сметка ние дължим своята идентичност не на начина, по който изглеждаме, и не на това, с което сме напълнили къщата си, а на сбора от тези решения и техните последствия... Не е ли напълно очевидно това простичко екзистенциално уравнение: ние сме това, което правим!”
― Иво Иванов, Кривата на щастието: За спорта, Вселената и всичко останало

“Някой в България засяваше тръни по протежение на пътищата и чрез безнадеждния им вид убиваше малките остатъци от надежда.”
― Калин Терзийски, Алкохол

“Моите родители имаха огромното и изключително умерено удоволствие да живеят скромно и свито, разумно и неинтересно, безцеремонно отхвърляйки мисълта, че трябва да се потърси някакъв по-значим, освен самото живеене, смисъл в проклетия им и лайнян живот. И двамата твърдяха, че живеят заради децата си. Децата са смисълът на живота им. Това ме побъркваше, защото си казвах: „Значи смисълът и на моя живот трябва да е в децата ми. И на моите деца да е в децата им. И на децата на моите деца да е в децата им и така... Няма ли някой да се пробва и да престане да прехвърля топката? Да си намери свой собствен смисъл в своя тъп живот, без да натоварва децата си?”, казвах си. Ами аз пък не исках да съм смисъл на живота им!”
― Калин Терзийски, Алкохол