Pepi

“С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горният пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт - смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.”
― Джон Стайнбек

“Не че не ценеше физическата красота, ала за него важни бяха само натрупаните с житейския опит интелигентност и плам, способността да се вълнуваш и да вълнуваш с изтънчен дух и ум. Ето защо повечето млади жени, колкото и красиви да бяха, не го привличаха. Те не бяха живели достатъчно дълго, за да притежават качествата, които го интересуваха.”
― Robert James Waller, The Bridges of Madison County

“.... Иначе щяхме да обичаме само веднъж и след това да отминаваме всичко останало. А така малкото копнеж по онзи, когото сме изоставили или който ни е изоставил, се превръща в сияние около образа на новия. Самото обстоятелство, че сме загубили някого, му придава известна романтична загадъчност. Стара измама, обкръжена с нов блясък.”
― Ерих Мария Ремарк, Arch of Triumph

“— Глупостта е скъпоценен дар — продължи Кан. — Ала загубим ли я веднъж, никога не можем да я придобием пак! Тя закриля като шапка-невидимка. Глупостта изобщо не забелязва опасностите, пред които интелектът е безсилен.”
― Ерих Мария Ремарк, Shadows in Paradise