Невсе Николаева Люманкова

“Да имаш сили да станеш след любов и да си отидеш... Носят те на ръце като царица към това небе. А те оставят сама да слезеш от небето и да стъпиш с боси нозе върху студената грапава земя. Тоя миг е най-голямото унижение, което познава жената. Всяка може да легне. Но не всяка умее да стане от постелята права и да запази достойнството си на царица. Добре, че мъжът обикновено спи в тоя страшен миг! Спи и не предполага, че изведнъж тя, завладяната и покорената, си спомня за един друг, който никога не би я оставил да си отиде така наведена и прекършена. Това е най-голямата женска изневяра под носа на покорителя.”
― Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си

“Вечер угасне електричеството.Обгърне ме благодетелна тъмнина.Все едно че съм сама.Никой не ме вижда.Дори мога да плача.Какво блаженство!Да плачеш,без да те питат защо плачеш,без да те утешават.Но за такова щастие се изисква тренировка:да плачеш,без да издадеш никакъв звук,и да си готов да отговориш на внезапен въпрос с най-невинен глас:”Четката е на етажерката!”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“И сякаш всички сме изморени от половинчати истории с не-получени целувки, не-произнесени думи, не-споделени сутрини, но с всичко преди и след тях. И въпреки това се впускаме във все същите наполовина случващи се наполовина не-истории, от които нищо не очакваме, а често и не искаме, защото умората от истиските и целите, които някога преди сме търсили и мечтали ни спира. Умората от спомените по не-състоялото се. И така докато забравим или...
"Малко Той, малко Аз, малко Ние", Мария Василева”
― Mariya Vasileva, малко ТОЙ, малко АЗ, малко НИЕ

“Заминаващият винаги носи надеждата и вината в куфара си - надеждата му служи за оцеляване, а виновността - за намаляване болката на оставащия.”
― Ана Боянова, Да се родиш виновен