Невсе Николаева Люманкова

“Вечер угасне електричеството.Обгърне ме благодетелна тъмнина.Все едно че съм сама.Никой не ме вижда.Дори мога да плача.Какво блаженство!Да плачеш,без да те питат защо плачеш,без да те утешават.Но за такова щастие се изисква тренировка:да плачеш,без да издадеш никакъв звук,и да си готов да отговориш на внезапен въпрос с най-невинен глас:”Четката е на етажерката!”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“Страшна сила е събрана в ръцете на любимия мъж. Дългите, прочувствени пръсти умеят да те докосват и да четат всяка гънка на кожата ти като азбука за слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият всеки спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и да изваят една богиня от тебе. Но в същото време и да те подчинят. Страх и нежност, закрила и заплаха. Каквото и да бъде, нека де е от неговата ръка! От ничия друга, само от неговата!”
― Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си

“И сякаш всички сме изморени от половинчати истории с не-получени целувки, не-произнесени думи, не-споделени сутрини, но с всичко преди и след тях. И въпреки това се впускаме във все същите наполовина случващи се наполовина не-истории, от които нищо не очакваме, а често и не искаме, защото умората от истиските и целите, които някога преди сме търсили и мечтали ни спира. Умората от спомените по не-състоялото се. И така докато забравим или...
"Малко Той, малко Аз, малко Ние", Мария Василева”
― Mariya Vasileva, малко ТОЙ, малко АЗ, малко НИЕ

“Искам да кажа на Орхан Памук, че има и по-тъжно място от Истанбул - душата ми ...”
― Ана Боянова, Да се родиш виновен