Ангелина Недева

“Много хубава пастърма е тая. Топи ся в устата ти като локунь, и хем е суха, хем ся разпъва като... да, като локунь, пък и не знам какво лютиво нещо са слагали вътре тия българе, или понеже бая стар беше Дядо Юван, обаче и малко налютява така, едвам-едвам, но го усещаш с върха на небцето. Извадих от джоба си чекийката. Тука има един по-гладък камък, мога да я нарежа на него, не да ръбам като някой каракачанин на куцовлашки панаир. Ти знайш ли оная поговорка: "Заминал каракачанин, върнал ся куцовлах"? Е, вече я знайш... Та, думам, бръснах с ръкав камъкът и тогава ся сетих, че аз май имам и едно парче "Свобода" в задний си джоб. Бръкнах там и ей ти я на, "Свобода", има-няма цялата първа страница, сгъната на няколко пъти. Постлах "Свободата" на камъка и с чекийката нарязах пастърмата отгоре. Ааа, французка работа стана тя! Льо пастърма! Че даже не, таквоз нещо и във Френско няма, казвам аз.”
― Милен Русков, Възвишение

“Тя е много умна, прекалено умна за една жена. Липсва й онова неуловимо очарование на женската слабост. Тя е преминала през огън, а огънят закалява онова, което не унищожава. Доста неща е преживяла..”
― Oskar Wilde, The Picture of Dorian Gray

“- Слуша мен! Съжалява, де учил вас на добри стар занаят! Нищо вас не научил Георг Хених, много жално ми. Работи, кога нема нищо, кога сам, и стар, и болен. Кога знае - живот отива си - как работи майстор. Жал ми за вас! Учил, але не научил - занаят по-голем от най-големи майстор! Занаят най-велики на свет и майстор щастливо, защо работи... Нищо, че нема пара, нищо, че сам, стар, болен и гладен. Работи за занаят! Не знае цигулка каква е? - каже вас: - виола д`аморе! Каже се на булгарски: цигулка за любов! Защо цигулка голема! - Защо любов на майстор голема! Никой виола д`аморе не свири? - Не свири, защо забравило да обича. Майстор забравило обича занаят. Клиент забравило обича цигулка. Цигулка забравило обича музикант. Човек забравило себе си обича.”
― Виктор Пасков, Балада за Георг Хених

“- Ах, месер, та това е и моето най-горещо желание! Но баща ми настоява да остана тук, за да поема делата на търговията, и заплашва, че ако пак се върна в Париж, няма да ми даде и пукната пара. А какъв е смисълът да си в Париж, ако трябва да работиш и да се издържаш, месер?!
- Смисъл няма - рекох, - но ти не вярвай на баша си. Баща ти е, няма да те изостави.”
― Милен Русков, Джобна енциклопедия на мистериите