Ангелина Недева > Ангелина's Quotes

“Тя е много умна, прекалено умна за една жена. Липсва й онова неуловимо очарование на женската слабост. Тя е преминала през огън, а огънят закалява онова, което не унищожава. Доста неща е преживяла..”
― Oskar Wilde, The Picture of Dorian Gray

“Two people in love, alone, isolated from the world, that's beautiful.”
― Milan Kundera

“It was love at first sight, at last sight, at ever and ever sight.”
― Vladimir Nabokov, Lolita

“I like men who have a future and women who have a past.”
― Oscar Wilde

“Piglet sidled up to Pooh from behind.
"Pooh!" he whispered.
"Yes, Piglet?"
"Nothing," said Piglet, taking Pooh's paw. "I just wanted to be sure of you.”
― A.A. Milne, The House at Pooh Corner

“You can't stay in your corner of the Forest waiting for others to come to you. You have to go to them sometimes.”
― A.A. Milne, Winnie-the-Pooh

“Много хубава пастърма е тая. Топи ся в устата ти като локунь, и хем е суха, хем ся разпъва като... да, като локунь, пък и не знам какво лютиво нещо са слагали вътре тия българе, или понеже бая стар беше Дядо Юван, обаче и малко налютява така, едвам-едвам, но го усещаш с върха на небцето. Извадих от джоба си чекийката. Тука има един по-гладък камък, мога да я нарежа на него, не да ръбам като някой каракачанин на куцовлашки панаир. Ти знайш ли оная поговорка: "Заминал каракачанин, върнал ся куцовлах"? Е, вече я знайш... Та, думам, бръснах с ръкав камъкът и тогава ся сетих, че аз май имам и едно парче "Свобода" в задний си джоб. Бръкнах там и ей ти я на, "Свобода", има-няма цялата първа страница, сгъната на няколко пъти. Постлах "Свободата" на камъка и с чекийката нарязах пастърмата отгоре. Ааа, французка работа стана тя! Льо пастърма! Че даже не, таквоз нещо и във Френско няма, казвам аз.”
― Милен Русков, Възвишение

“- Не ся казва, бачо Гичо, европейский, а ся казва европеанен, Европеанните народи. И съм та чувал, ще прощаваш, да казваш азиатский звяр. Туй също не е праивлно. Не ся казва азиатский, а азианен. Азианен звяр.
…
- Абе – викам, - Асенчо, ти сичко си объркал бе, братко! Туй не за какви са нещата, европейски ли са или азиатски, а за кой откъде е. Париш – паришанин. Ако е от Европата – европеанин. Както ти си жерунец, но овцете са жерунски. Разбираш ли?
- Тъй ли мислиш? – рече Асенчо учуден, загледан в листът.
- Точно тъй. И туй „е“ накрая е вече остаряло. Не паришанен, берлинянен, а паришанин, берлинянин. Тез неща ся променят с времето. Тоя буквар – рекох – е от лето 1824-то. Има-няма 50 години от тогаз. Я колко работи са ся променили! „Е“-то на „И“ е станал.
- Тъй ли мислиш? – рече Асенчо.
- Стига едно и също повтаря! – сопнах му ся аз. – Глава нямаш ли? Не сичко, дето го пише някъде, е Светото писание. Нещата ся променят! Днеска едно, утре друго.
- Че то тъй къде ще му излез краят? – вика Асенчо.

Ей затова не обичам да споря с него. Може да та раздразни много, а ти не можеш го нахока, понеже той не от лошо сърдце го прави, а от естествена человеческа простотия, и ся чудиш как да постъпиш. Иди ти да го хласнеш, но няма за що.”
― Милен Русков, Възвишение

“Природата е много хубава по туй време. Балканът. Гората е толкоз зелена, полюшва ся едва-едва, шуми леко. Мирише на младост. И цяла е в светлина. Светлоструй… Не ми са обикаля с тая дружина. Ще ми ся ей тъй да тръгна из гората, из полетата, без цел и посока, да вървя туй от място на място – не че някъде определено отивам, ами ей така. Да ся скитам. Като някой циганьор дори. Иде ми да зарежа дружината , и револуцията, и ей така да тръгна да ся скитам из гората, да ся пека на камънаците като някой смок, да ся търкалям из тревите. Да пия от кладенците и като ся нагорещя, да си плискам лицето с вода от потоците. Да лежа тъй в тревата с разперени ръце и да гледам нагоре в небето. Без всякоя цел. Защо светът е хубав! Много хубав дори! Очарователна работа! Неизразима!”
― Милен Русков, Възвишение

“Който иска да е свободен, абие да фаща гората! Аз не виждам къде другаде би могъл той да иди. Да ви кажа правичката, спроти мене друго таквоз място няма. Затуй земай си партакешите и заминавай за гората, щом искаш ти да си свободен. Там ти ще срещнеш и други свободни хора, хора горяни. И заедно ще развейте свойто свободно знаме, а може и едноименний вестник да прочетете.

Гората е последное убежище на свободата. Дотам са стигнали нещата. Ама трудно ся живей в гората, ще речеш. Има мечки, вълци, други зверове, слана кажда сутрин, и прочия. Тъй е. Затуй жени там няма. Жената май не е много по свободата. Тя понеже иска да е майка и супруга, и сестра, както е установил чрезмерно учений дядо ЛИбен Каравелов, и затова много-много не я влече гората. Понеже ти чакай в гората да си майка и супруга, и сестра! Аче ти като ся ожениш и деца народиш, и ти тъй ставаш.”
― Милен Русков, Възвишение

“Защо светът е хубав! Много е хубав дори! Очарователна работа! Неизразима! Или в человека има нещо, което тъй неудържимо го влече към света? Нещо, което като семе израства в душата му, още от бебе невръстно, месец след месец, година след година, и накрай го привързва съдбовно? Кой знай... Затуй може би и ти ся иска да го обикаляш, да променяш местата - че тъй го опознаеш. Сякаш та сама природа към туй тласка. В път, в прешествие, в друго поприще... Не знам защо и как, и противно на сякоя проницателна и мрачна мисъл, но тук да си е щастие голямо! Ала трябва и да си свободен. Светът е за свободните направен. Сам Господ, казват, го е направил тъй, от свобода. И само свободните могат да му се насладят. А человеците често тънат в робство и туй наричат свой живот. Какво нещастие, каква поквара на блажений свят!”
― Милен Русков, Възвишение

“Да, такива едни работи. Абе има надежда, казвам аз. Наш народ ся образова и возвисява не с дни, а с часове. Гледаш го, сега е 5 по турски, докато стане 8, още двама ще са ся научили да четат! А, не вярваш! Абе аз ти казвам! Бравос! Юнаци! Ей тъй ще я настигнем Европата, и ще ся возвисим всенародно! Че после глей що става! Е туй, дето после става, направо не е за разправяне! Ще им ся отворят очите за слънцето на знанието, ще прогледнат! Наука ще пазят, Бога ще тачат! Туй сляпото окато прави!
С една дума – не бойте ся! Бъдущност е светла, и сичко ш‘ся оправи!”
― Милен Русков, Възвишение

“Глава человеку е боклучарник, какъвто втори няма. Но някой ще рече - там сред свинете и бисери ся намират! Да, и аз в туй вярвам. Трудно е само да ся разбере кое кое е.”
― Милен Русков, Възвишение

“Наш Тотко отиде при него, прегърна го по своя си начин, мушна пищова между двамата и го довърши.
Ибах го, тоз застреля половината дружина! Космите му потни, увиснали на кичури над страните, лице му освирепяло, сетрето му отпред в кръв, като Ангел смерти снове насам-натам,трепе и едните, и другите. Брате, тоз не си поплюва! Аз го знаех, че е такъв, но все пак не чак дотам. Да не опра накрай и аз до него? Ще ми ос-с-свободи д-д-душата като едното нищо, капка съмнение нямам! Той е прочия ранен в ръката, но лявата, та туй не му много пречи. Превърза ся с помощта на Асенчо и си кара как си знае. Странен чиляк е Наш Тотко. Като сичкие тук, кои бяха. Сички те бяха странни хора.”
― Милен Русков, Възвишение

“Чудиш ся: какъв е смисълът на всичко туй, което виждал окол‘ теб да става, па и на туй, кое ти сам правиш? Какъв? Гледаш: хора строят къщи, отглеждат децата си, работят като ратаи, кога са бедни, или пък ся пъчат важни, кога са чорбаждии. Непрекъснато сноват насам-натам, нещо действуват, па работят, па ся учат, па жълтици събират, па ся пиянчат, па не знам какво. И сите си придават важност – от поселдния ратай до самого Великаго везира в пъклен ад Цариград, сите искат да са важни, сите ся имат за не знам що си. Мале! Гледаш тъй и по някое време с годините ти ся отварят очите и разбираш за що иде реч. От Балкана туй ся види ясно: Брате, человеческий свят е като кръпка връз телото на земята. Хора са малко излишни. Нищо няма никакъв смисъл. И не защото накрая фърляш топа и сичко, за кое си ся трудил и старал, кое си обичал и мразил, и прочия, вече е без значение, барем за теб. Не зарад нелюбезна смърт нещата губят смисъл, ами ей тъй, сами по себе си. И вечно да ся живееше, пак нищо не би имало никакъв смисъл. Вечний живот би рекло вечна безсмислица. Но туй в това бактисване, кое та е обфанало, не та изпълва с тъга, не та опечалява, нито та особено обезсърдчава. Просто си казваш: ето на, тъй стои работата. Цялата работа е напълно продухана изначално – като недостроена някоя си къща без врати и прозорци. Цялата работа е недостроена поначало. А хора са луди. Виж ги, огледай ся – в туй няма никакъв здрав разум! А че виж и себе си. И ти си същия. Пък и тая револуция, с коя сме ся ний зафанали юначно - какъв е нейний един смисъл? Свобода народа? Какво та той интересува? Никой ся не интересува от народа, а и народ ся не интересува от никого – туй също ти тряба дълбоко и яко да помниш , как викаше баща ми; ако нещо ся случи с теб, пет пари няма да даде народа – в туй абие можеш да си сигурен. А дето вика Общий – най-голямата тайна е, че народ не съществува; няма такова нещо; туй са го измислили…”
― Милен Русков, Възвишение

“- Бачо Гичо – кай, ти виждал ли си кедрово дърво?
Разумей ся, аз не бях виждал. А после той ми рече, че кедърът живеел по 4 000 години.
- Не думай! – удучих ся аз яко. Как не съм забелязал това, като съм чел Букваря? Но на, малък съм бил; през едно ми ухо влязло, през друго излязло.
- Четири тисяща години живеело то дърво!
Аз не отвърнах нищо, подпрях глава на д лани и ся загледах надоре през клоните на дърветата. Небето е днес ясно и чисто, и сълничнината светлина ся игриво процежда между листата, като някое яре подксача по тях и проблясва тук, проблясва там, как те леко трептят, ведно с полъха на вятъра. Кедър да си на тоз свят! Ще живейш 4 000 години. Но на, човелок си бил сторен. Дали ти ум и разум и шейсет години живот. А бе земете си ума и разума, па дайде четиритях хиляди години! Но камъкът, ще речеш, може и миллион години да живей, но камък иска ли да си? Камък – не, но кедър – да.”
― Милен Русков, Възвишение

“Подписах ся „Архимандрит Гавраил“. За да ся придаде повече тежест на казаното. Че хората много съдят по името и положението. Едно и също нещо ако го кажа аз като Гича от Котел, ще рекат „Какви глупости разправя тоз“, а ако го кажа като архимандрит Гавраил, ще рекат – „Умно говори!“. Суета сует и всичко е суета! А хората са като стадо някое – водят ся по името и положението и каквото чуят от някой такъв, като безмозъчни повтарят. Собствен ум там не търси. И туй хем при положение, че му през цялото време люто завиждат. И пак! Брате!... Но на, без тях револуциа не става. Вършиш, сучеш, накрая все до тях опираш.”
― Милен Русков, Възвишение

“За туй си дай сметка какъв возвишен гигант е бил тоз, кой е измислил сичко тук. А кой е бил той? Аз тук ще ся опълча да река, че не друг, а человекът е измислил сичко туй, наши родни хора. Брате! Хора са велики! Виж какво са измислили! Българско, Френско Америкенско, туй сичко те са го измислили, цялата таз возвишена, голяма работа в вишеречния смисъл! […] Какво едно постижение необикновено! И красота, и мъдрост веков ся в него въплатила! И сичко туй дело на человеческа ръка, на человеческий возвишен ум!

Аз биля, ако говорех по-тъй общо, щях да ся гордея, че съм чоловек! Българи, френци, америкенци, сите дайте да ся гордейме! Но хора обикновено не си дават сметка за това. Аланкоолу, ила на себе си! Ти си велик! Возвиси ся! Само туй ще ти отива на величествената природа, коя си ти у кал затрупал като свиня жълъд. Но ти ся осъзнай и ще видиш, че си велик, ти си венец природи бе, ей! И съответно с туй живей, да подобаваш на това най-рядкое отличие!”
― Милен Русков, Възвишение

“Ти сигур не знайш финанциер що значи. Ааа, туй е голяма работа! Тоз си е не просто лъжица, ами цяла мутра в гърне с мед наврял, чак в уши му влязло. Та Раковски, значи, станал финанциер, баш алъш- веришлия, зел да откупува данъци, панаири, не ти е работа! Откупил биля Узунджовския търг, аче и Пловдивския интизап. Станал чиляка богат. Но на душа му било криво, тъжал за бедний народ. С други думи, въобще не бил за финанциер направен. Чакай ти от финанциер да тъжи за бедний народ!... Защо слушай що дума в "Неповинния българин": "Колкото и да ся обогатявах - кай - чрез тия занимания, нямах никакво удоволствие,понеже опознах вся страдания нашего беднаго народа и гледах, че от ден на ден пропадва в по-голяма угнетения." Тъй и зарязал финанциерство, като един безумец и патриот.”
― Милен Русков, Възвишение

“Полет на духа, дет’ викаше бача ти Берона… Какъв полет бе, бай Бероне! Полет на духа грам не е останал в тях. То дух няма, че камо ли полет! Заровили са ся кат’ картофи в таз земя, пръст ядат, и умът им все в наденицата. Не щат душа, искат салам. Кат’ картофи заровени. Сякаш че не е человек, а картоф. Кат’ купиш един чувал картофи, кой знай какво ще намериш вътре. И кога пораснат на картофите крила, тогаз и те ще полетят, връз тях!”
― Милен Русков, Възвишение

“Време минава, не ся ибава.”
― Милен Русков, Възвишение

“Турци избиват на сто души един, я има и толкова, я няма. А природа избива сички, рано или късно. И турци, и ерменци, и българи, и евреите биля, при цялата им хитрост. На нея хитрост не й минава. Сички тя избива без никакъв пропуск. И туй е същото нещо, кое и неспирно поражда живот, като оня здравец в Котел. Същото нещо! Колебай ся като махало – напред-назад, напред-назад. Както ся и человеческата мисъл колебай . Ту това ти ся види, ту обратно – онова. Оплел ся в двуликостта като пате в кълчища.”
― Милен Русков, Възвишение

“Ах, брате! Аз ще ся приподвигна тука да река, че като приближих до своето си месторождение, ако знайш какво сладко и неизразимо удоволствие с никоя мирска доброта несравнимое възприех, като видях отблизо въздуха (оризонта), гдето бях първий път изгреянието на сълничнината светлина видял и въздъхнал първия жизнодавния въздух, на това кажа място, кое природа от сяка страна с бойни хладни планини заградила като с крепки крепости и с изобилни пребистри и студени извори, с цветовни високи могили украсила, с въздух, кой живот диша и здравие, като и мертвите че иска да съживи. Не можеш си представи!”
― Милен Русков, Възвишение

“Докато се разхождах после из Котел, защо не ми ся прибира вкъщи, как вървя по едни стръмни улици, гелдам между каменние стълби прораснали стръкове здравец, пробили си някак път между сие плочи. Как? Ей туй желая да ми ся обясни как става! Туй го и Доброплодни - кой ся при това тъй зове, сещай ся! – даже той го спроти мене не знай. Как са си пробили път оттук? Туй са каменни полочи, не е шега! И помежду им има разстояние да пъхнеш един бешлик, туй-то. Но природа е всесилна, природа си пробива път отсякъде! Вижот е неудържим! Няма спиране туй нещо, брате, не, няма спиране! Ако земеш таз земя и я фърлиш в ада да гори цяла между жежкие пламъци, и там сигур ще има на нея живот, някак си ще оцелей, ти казвам! Не мога само разбра дали туй е възхитително, защо е живот мило бл;аго, или е то ужасяващо, защо е той всепрониксваща болест. В тоз смесен свят сигур е и тук истина смесена.

А синие цветчета са такива едни крехки, можеш ги смачка за нула време с крак (как аз за малко да направя прочия, кой знай защо). Обаче пробили през камъка. Ти знайш ли аз какво си мисля сега? Мисля си: добре че съм от таз страна, откъм страна живота! Кой е от друга страна, откъм страна смерти, и за нея ся старай, сигур бая зор вижда, сигур ся от него пот лей, докато ся бори с живота. Живот е всесилен бе, ибах го! Добре че съм аз от негова страна! Че имак не знам. Туй е сама природа, природа иска да живей, майка си трака, напира, брате, неудържимо, ш‘та пръсне на части по пътя си – хора, камъни, планини, стени, сичко ще пръсне по пътя си, но живей! С зъби и нохти ся бори, с ритници, лакти, сичко. Кой ся сражава с живота, с цяла природа ся сражава! Ааа, не е лесна тая, тъй е голям зор! Тоз ще пати! Но добре че съм аз от тая страна, откъм мощное това войнство, живота. Засега.”
― Милен Русков, Възвишение

“Има велика тайна в ниските места. Както и във високите - но там е тя друга.”
― Милен Русков, Възвишение

“Най паче голямата тайна е, че народ не существува. Но те я крият, както ся в земята златото крие. А не я и знаят.”
― Милен Русков, Възвишение

“Никой, който има пари и знае как да ги употребява, не е бил намерен, стига да му е известно, че го търсят" - "Захвърлен в природата", Милен Русков”
― Милен Русков, Thrown into Nature

“- Ах, месер, та това е и моето най-горещо желание! Но баща ми настоява да остана тук, за да поема делата на търговията, и заплашва, че ако пак се върна в Париж, няма да ми даде и пукната пара. А какъв е смисълът да си в Париж, ако трябва да работиш и да се издържаш, месер?!
- Смисъл няма - рекох, - но ти не вярвай на баша си. Баща ти е, няма да те изостави.”
― Милен Русков, Джобна енциклопедия на мистериите

“- Слуша мен! Съжалява, де учил вас на добри стар занаят! Нищо вас не научил Георг Хених, много жално ми. Работи, кога нема нищо, кога сам, и стар, и болен. Кога знае - живот отива си - как работи майстор. Жал ми за вас! Учил, але не научил - занаят по-голем от най-големи майстор! Занаят най-велики на свет и майстор щастливо, защо работи... Нищо, че нема пара, нищо, че сам, стар, болен и гладен. Работи за занаят! Не знае цигулка каква е? - каже вас: - виола д`аморе! Каже се на булгарски: цигулка за любов! Защо цигулка голема! - Защо любов на майстор голема! Никой виола д`аморе не свири? - Не свири, защо забравило да обича. Майстор забравило обича занаят. Клиент забравило обича цигулка. Цигулка забравило обича музикант. Човек забравило себе си обича.”
― Виктор Пасков, Балада за Георг Хених