Marina Brum

“The mind I love must have wild places.”
― Katherine Mansfield

“Почти: жестоко обстоятелство на любовта, но и разочароващ статут на сънищата – затова ненавиждам сънищата. Често я сънувам (само нея сънувам), но това никога не е изцяло тя: понякога насън има нещо неуместно, крайно – например развеселена или непринудена, каквато никога не е била; или зная, че е тя, но не виждам чертите ѝ (насън човек вижда ли, или знае?): сънувам мечтата си за нея, не сънувам нея.”
― Ролан Барт

“You will do it because you know that knowledge is beautiful, and because if only a hundred people share your passion, that is enough.”
― Ben Goldacre, Bad Science

“... ако си представите четенето като опияняващо удоволствие, всичко става съвсем друго. В бара може да си поръчате 100 страници Джойс и 25 страници Кафка (все пак той е по-силен). Да не говорим за Хемингуей и Фитцджералд, от които се поръчват направо цели глави. Всеки си поръчва любимия автор. Барманът също от време на време прочита по някоя страница. И тъкмо сте свършили парите, но ви се чете още, и се появява някой непознат благодетел и казва: "Дай на всички по 50 страници от Селинджър. Днес аз черпя. Имам повод." А какъв е поводът? Човекът с широките пръсти е спечелил на лотария събраните съчинения на Дикенс с оригинални илюстрации. Всички са усмихнати и радостни. Двамата старци в ъгъла се смеят шумно. Ами разбира се - и двамата четат Швейк. Богатият господин вляво от бара чете Шекспир и си разрежда с литературен анализ. Но това са луксове, които не всеки може да си позволи. Най-зле са скитниците без пукната пара, които могат да разчитат само на някой безплатно подхвърлен том от Маркс или Ленин - все неща неприятни за четене и неводещи до опиянение. Не дай си боже да прочетат стихотворение за партията от български автор. Тогава токсикологията не им мърда.

Но да се върнем в бара и да видим какво става там. Някои вече са чели прекалено много. Ето, високият младеж в ъгъла плаче и крещи, че животът е безсмислен и му се повдига от толкова много Камю. А седналата до него хубава блондинка, явно прекалила с Мопасан, го гледа влажно и се опитва да го целуне. Възрастният мъж зад тях, очевидно закоравял читател, смесва Толстой с Набоков, за да понесе по-лесно "Ана Каренина". По-нататък е тоалетната. Старицата, която събира таксата, естествено чете вестник. Самата тоалетна е заета. Там пристрастените четат Буковски и Керуак, след което излизат с променени зеници. Сред читателите има, разбира се, и такива, които нищо не разбират от литература и спокойно може да им пробутат списание "Наш дом" вместо Балзак или "Ръководство по охрана на труда" вместо "Жерминал" на Зола. Те, разбира се, и разводнен текст няма да усетят и с часове могат да четат "Отнесени от вихъра", мислейки я за "Кама сутра". Всички други нещастници, които нямат пари за четене, пишат в близкото бинго цифри или решават кръстословици. Разбира се, и с четенето не бива да се прекалява, защото може да ви се увеличи мозъкът и тогава няма спасение. Сутрин, докато не прочетете едно малко хайку, ръцете ви ще треперят и светът ще ви изглежда чужд и враждебен. [...]

Отказването от четене е много трудно, почти невъзможно. Но все пак можете да опитате като от силни минете на слаби текстове и накрая на напълно безвредни вестници, партийни програми и предизборни обещания. Така ще стигнете до отвращение от четенето.”
― Людмил Станев