Danny

“I’m the kind of person who likes to be by himself. To put a finer point on it, I’m the type of person who doesn’t find it painful to be alone. I find spending an hour or two every day running alone, not speaking to anyone, as well as four or five hours alone at my desk, to be neither difficult nor boring. I’ve had this tendency ever since I was young, when, given a choice, I much preferred reading books on my own or concentrating on listening to music over being with someone else. I could always think of things to do by myself.”
― Haruki Murakami, What I Talk About When I Talk About Running

“But no artist, I now realize, can be satisfied with art alone. There is a natural craving for recognition which cannot be gain-said.”
― Agatha Christie, And Then There Were None

“Не чакам никого да се върне, да замине, да стои. Знам само, че се опитвам да стана и да вляза в себе си, обаче не мога. Там е толкова гадно, толкова е претъпкано, чуждо, студено. Там също ме мразят. Някакви са се настанили и само съдят, мерят ме, искат да ме подстрижат, купуват ми тесни обувки. Не искат да пиша. Крещят, разкарай я тази гадна форма, с нея нищо ново не можеш да кажеш, че съм луда, че нямам дори един пуловер - приятел топъл, и че съм си виновна, че никога няма да се появи добрият човек, че всъщност аз не го искам, никога няма да се обикна, че обожавам да ме наказват, да ме удрят, да ме унижават. И си го заслужавам още от малка. Винаги го усещат и все се намира някой да ме измъчва...И заставам на мястото за изтезания.”
― Виргиния Захариева, 9 зайци

“за какво да мечтаеш сега -
за внезапен бял сняг,
за замръкнал бездомник,
почукал среднощ на вратата студена?
за любов по средата на тихата улица,
за бял стих в заскрежените клони,
за див танц сред кафяви листа?
за несрещана песен,
за пътник, за спътник в живота?
за последна цигара,
за влак, спрял на гара
в дълбоко селце?
за сърце, на което да кажеш "обичам",
за шумна компания
или топла камина?
или с някоя сродна душа да заминеш?

аз мечтая за път,
разкалян в полето,
безлюден и труден,
двуколовозен, до болка отдаден,
тиха раница в сънено утро
и човек, по когото да страдам.”
― Ивайло Гогов