Tennousei

“Сред онези, които са работели в Чернобилската централа, има много селски хора. През деня са на реактора, вечер отиват по градинките си или при родителите си, които още сеят картофите с лопатата, още разхвърлят тора с вили… Събират реколтата също на ръка… Съзнанието им съществува в този разлом, в тези две времена – каменното и атомното. В две епохи. Човекът винаги се е мятал като махало. […] Съдбата на Русия е да пътешества в две култури. Между атома и лопатата. А технологичната дисциплина? За нашия народ тя е част от насилието... Окови, вериги. Народът е стихиен, свободен. Винаги е мечтал не са свобода, а за свободия. За нас дисциплината е репресивен инструмент. Има нещо особено в невежеството ни, нещо близко до източното невежество…

Александър Ревалски
историк”
― Svetlana Alexievich, Voices from Chernobyl: The Oral History of a Nuclear Disaster

“Искам да свидетелствам, че дъщеря ми умря от Чернобил. А от нас искат да мълчим. Казват, че науката не е доказала, че няма база данни. Трябва да чакаме стотици години. Но човешкият ми живот… Той е по-кратък… Няма да дочакам. Запишете го. Поне напишете, че дъщеря ми се казваше Катя…. Катюшенка…”
― Svetlana Alexievich, Voices from Chernobyl: The Oral History of a Nuclear Disaster

“Веднага спряха радиото. Никакви новини нямаме, затова живеем спокойно. Не се разстройваме. Идват хора, казват ни, че навсякъде има войни. И че сякаш социализмът се е свършил, че живеем при капитализма, че царят ще се върне. Вярно ли е?”
― Svetlana Alexievich, Voices from Chernobyl: The Oral History of a Nuclear Disaster

“You have to know what you stand for, not just what you stand against.”
― Laurie Halse Anderson, Speak