Georgi Dimitrov

“И двете истории, разбира се, са измислени. Макар за самия мен те да звучат твърде истински. Седя си в стаята, съчинявам истории и се опитвам да бъда весел. Защо правя всичко това. Защо се опитвам да правя Естествен роман? Заради една жена, която трябва да забравя? За да си спомня как съм живял преди? В тези истории има много география и това ме успокоява.”
― Георги Господинов, Natural Novel

“In spite of everything I still believe that people are really good at heart. I simply can’t build up my hopes on a foundation consisting of confusion, misery, and death. I see the world gradually being turned into a wilderness, I hear the ever approaching thunder, which will destroy us too, I can feel the sufferings of millions and yet, if I look up into the heavens, I think that it will all come right, that this cruelty too will end, and that peace and tranquility will return again.”
― Anne Frank, The Diary of a Young Girl

“Ние сме онова, което прави от нас любовта.
Срещне те стар познат и се провикне: - Какво става с тебе? Не мога да те позная!
Ние сме онова, което кара другите да кажат: - Не си ти!
Ние сме онова, което кара самите нас да се изплашим: - Какво става с мене? Не мога да се позная!
Всичко онова, което ни сковава в собствени граници, не сме ние.
Ние сме, когато станем своята противоположност.
Когато се изскубнем от верижката и изненадаме себе си.
Ние сме онова, което прави от нас любовта.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Дядо ревнал побеснял. Бесен си хвърлил такето, бесен взел да го тъпче с крак. Колко лета бил изкарал на тоя пуст свят, без да види такава приказна гледка - ято щъркели как се надига с изгрева. И какви ли други хубости щели да останат завинаги скрити?”
― Miroslav Penkov, Stork Mountain