Nessy

“Във вестниците, които обработвах преди време пишеше, че unfriend е думата на 2009 ...Разприятелявам се ... С времето приятелите изчезват по различен начин. Някои внезапно, все едно никога не ги е имало. Други постепенно, с неудобство, извинително ... Спират да звънят. Първо не разбираш. После започваш да проверяваш дали не ти е паднала батерията на телефона. Остра липса в 5 следобед. В началото трае близо час, после по-малко. Но никога не изчезва.”
― Георги Господинов, Физика на тъгата

“Не е възможно да познаваш хората. Не е възможно да познаваш като хората даже себе си. Че нали в края на краищата, докато се опознаваш, ти се променяш, ставаш по-сложен и се развиваш - и се изплъзваш от познанието си. Не може ръката да почеше себе си. Пръстът не може да се погъделичка по собствения си връх. Пък кой знае - може и да може.”
― Калин Терзийски, Войник, или Упование за обезсърчените

“Във всяка секунда на този свят има една дълга върволица от плачещи хора и една по-малка от смеещи се.
Но има и трета върволица, която вече не плаче и вече не се смее.
Най-тъжната от трите. За нея ми се говори.”
― Георги Господинов, Natural Novel

“Ако не четете този текст, той не съществува. И това е първото чудо на четенето. Всяка книга, която стои затворена в библиотеката, е като онова спящо царство от приказката. Ако отвориш книгата и зачетеш малко, царството оживява. Има някаква магия, която се получава от срещата на поглед и буква. От тази целувка между окото и написаното чудото се случва. Първото, което искам ти кажа, лично и тихо, е, че имаш да събуждаш толкова много книги от съня им. Приеми го така, между нас казано, като малък подвиг. Ти си тази, която събужда книги. Ти си този, който събужда книги. А събуждащият книги събужда светове.”
― Георги Господинов, Невидимите кризи