Войник или Упование за обезсърчените Quotes

“Не е възможно да познаваш хората. Не е възможно да познаваш като хората даже себе си. Че нали в края на краищата, докато се опознаваш, ти се променяш, ставаш по-сложен и се развиваш - и се изплъзваш от познанието си. Не може ръката да почеше себе си. Пръстът не може да се погъделичка по собствения си връх. Пък кой знае - може и да може.”
― Калин Терзийски, Войник или Упование за обезсърчените

“Но въпреки това продължава да кара упорито, да следи пътя като котка размотаващо се кълбо прежда или пък в други моменти - като кълбо прежда, гледащо размотаваща се котка.”
― Калин Терзийски, Войник или Упование за обезсърчените

“Това е доста неприятно, като погледне човек - да мислиш за конкретните и належащи задачи, - а да не оставяш стадото на мислите си да си щъка където му падне и да пасе всякакви отровни треви... Да бъде прекалено безгрижен човек, е много хубаво, но е почти невъзможно след определена възраст.”
― Калин Терзийски, Войник или Упование за обезсърчените

“Но това - да имаш причини да се чувстваш тревожен и нещастен, това е много спасително нещо! Сега осъзнавах това със страшна сила. Да имаш разбираема и ясна причина за тревожността си и обстоятелства, които да обвиниш за болката си - това е голямо спасение!”
― Калин Терзийски, Войник или Упование за обезсърчените

“И освен това. Когато имаш ясни причини да си нещастен, ти нямаш задължението да се усмихваш и да се чувстваш щастлив! Караш си свободно през дивите бурени на нещастието и не ти пука. Волно е сърцето ти и се плискаш с отчаянието като с морска пяна! Или с кипнала бира направо от петлитровото буренце. Хич и не ти трябва да си весел и доволен! Не си длъжен!
И даже - така свободен от дълга към щастието, така свободен от дългове към живота - ти може наистина да се почувстваш щастлив!
Ех!
Всички хора, в повечето моменти от живота си, някак си несъзнателно съумяват да постигнат именно това. Да намерят кого или какво да обвинят за мъките и нещастията си. И по тоя начин - да се чувстват спокойни.”
― Калин Терзийски, Войник или Упование за обезсърчените

“Да си зле - това е все едно да си добре, по дяволите! - усещах аз и поглеждах Джими. И в погледа ми даже имаше известна завист. Той си имаше своя разбит живот и можеше да бъде спокоен. Като знаеш от какво страдаш, па ако ще и то да е непоправимо - все ти е някак по-леко. По-лекичко ти е! Видимият враг те мобилизира. Но освен това - дава ти и оправдание. Аз, казваш си ти, не мога да спя, треперя целият, приличам на призрак и пия много, защото животът ми е разбит.
Ами ако не е разбит, а е напълно приличен? Тогава какво ще кажеш на тоя мръсен съдия - себе си?
Защо трепериш? - пита те той.
Ами, ами... не знам! Уж всичко ми е наред, пък... - казваш ти и гърлото ти така се свива, че никога повече в тоя живот не се отпуска.
Та така.”
― Калин Терзийски, Войник или Упование за обезсърчените

“Да бъде прекалено лек и безгрижен, четиридесетгодишният не може, защото той е нещо като ловец. Четиридесет години е бродил по трънливите есенни ниви и е стрелял по яребици. И ги е закачал по колана си. И сега има четиридесет яребици на колана си и в чантата си, и по презрамките си, и даже две - окачени на шапката. С такъв товар не можеш да си особено лек. Все има за какво да си мислиш и какво да спъне волните ти пориви.Но това всъщност си е много добре. Много добре се чувства четиридесетгодишният ловец, честно да ви кажа!
Не е прекалено лек и не може да го издуха всеки глупав и смешен вятър.”
― Калин Терзийски, Войник или Упование за обезсърчените