Калин Терзийски > Quotes

“Моите родители имаха огромното и изключително умерено удоволствие да живеят скромно и свито, разумно и неинтересно, безцеремонно отхвърляйки мисълта, че трябва да се потърси някакъв по-значим, освен самото живеене, смисъл в проклетия им и лайнян живот. И двамата твърдяха, че живеят заради децата си. Децата са смисълът на живота им. Това ме побъркваше, защото си казвах: „Значи смисълът и на моя живот трябва да е в децата ми. И на моите деца да е в децата им. И на децата на моите деца да е в децата им и така... Няма ли някой да се пробва и да престане да прехвърля топката? Да си намери свой собствен смисъл в своя тъп живот, без да натоварва децата си?”, казвах си. Ами аз пък не исках да съм смисъл на живота им!”
― Калин Терзийски, Алкохол

“Някой в България засяваше тръни по протежение на пътищата и чрез безнадеждния им вид убиваше малките остатъци от надежда.”
― Калин Терзийски, Алкохол

“Ставаш психиатър за да си изписваш сам халоперидол.”
― Калин Терзийски, Лудост

“Не бях момче, по-скоро бях натежал и преуморен човек в края на младостта си. Старец в края на младостта си. Очаквах скоро младостта да свърши, за да стана отново млад в зрелостта.”
― Калин Терзийски, Лудост

“Но М. е общо взето смирена жена, възпитана да търси смисъл във всяка идиотщина. По-точно, във всяка идиотщина, с която се занимават хора със сериозни изражения на лицата (каквито обикновено са идиотите).”
― Калин Терзийски, Любовта на 35-годишната жена

“Камък от хиляда тона стриваше душата ми на брашно от горчива отрова.”
― Калин Терзийски, Лудост

“...беше много красива, артистична, емоционална... какво там още се казваше за жени... които те влудяват и ти късат нервите? Абе, много интересна жена - така май се казваше за тези жени, които искаш да нашибаш с колан по прекрасните задници.”
― Калин Терзийски, Има ли кой да ви обича

“Здравият се мъчи, когато не се чувства добре, защото смята, че е длъжен да се чувства добре. Но размазаният като мене чувства, че в това да го боли и да му е зле има нещо законно и естествено и той може да е спокоен и да се оплаква и да страда на воля.”
― Калин Терзийски, Алкохол

“Не е възможно да познаваш хората. Не е възможно да познаваш като хората даже себе си. Че нали в края на краищата, докато се опознаваш, ти се променяш, ставаш по-сложен и се развиваш - и се изплъзваш от познанието си. Не може ръката да почеше себе си. Пръстът не може да се погъделичка по собствения си връх. Пък кой знае - може и да може.”
― Калин Терзийски, Войник или Упование за обезсърчените

“Самият живот е едно гневно
избухване срещу смъртта,
срещу хладния неживот.
Нежно избухване.”
― Калин Терзийски, Лудост

“Много е казано за способността на човек да бъде щастлив. Да бъде щастлив въпреки всичко. Малко е казано за другата грамадна човешка способност. Да бъде нещастен. Умеех да бъде наистина нещастен! Дали този непрекъснат стремеж към нещастие не беше някаква злокачествена разглезеност? Как ли би се радвал всеки един слаб и лишен от късмет човечец ако имаше моите дадености? А аз им се подигравах и ги пилеех, обхванат от недоволство. Дали това не беше някаква болест на мозъка, при която удовлетворението от иманите неща не беше невъзможно? Някаква спонтанна ампутация на щастието може би? Все бях недоволен, все негодувах, все търсех ли търсех нещастието. Не можех да си го обясня. Знаех, че хората могат да бъдат щастливи, но не го умеех това.”
― Калин Терзийски, Алкохол

“Но въпреки това продължава да кара упорито, да следи пътя като котка размотаващо се кълбо прежда или пък в други моменти - като кълбо прежда, гледащо размотаваща се котка.”
― Калин Терзийски, Войник или Упование за обезсърчените

“Светът е сега е грозен и без надежда, и без вяра. Той затова е грозен - няма вяра, няма цел, няма надежда. И човек, за да прости цялата му грозота, пие или се побърква, захваща се с някакви дреболии и глупости, със самозаблуди.”
― Калин Терзийски, Алкохол

“Това е доста неприятно, като погледне човек - да мислиш за конкретните и належащи задачи, - а да не оставяш стадото на мислите си да си щъка където му падне и да пасе всякакви отровни треви... Да бъде прекалено безгрижен човек, е много хубаво, но е почти невъзможно след определена възраст.”
― Калин Терзийски, Войник или Упование за обезсърчените

“Но това - да имаш причини да се чувстваш тревожен и нещастен, това е много спасително нещо! Сега осъзнавах това със страшна сила. Да имаш разбираема и ясна причина за тревожността си и обстоятелства, които да обвиниш за болката си - това е голямо спасение!”
― Калин Терзийски, Войник или Упование за обезсърчените

“- И как ще им се отблагодариш? Какво, какво ще им дадеш за това, че така хубаво ти представят книгата?
- Нищо. Приятелството си, себе си - какво можем да дадем на хората въобще, Марта?!”
― Калин Терзийски, Алкохол

“Да бъде прекалено лек и безгрижен, четиридесетгодишният не може, защото той е нещо като ловец. Четиридесет години е бродил по трънливите есенни ниви и е стрелял по яребици. И ги е закачал по колана си. И сега има четиридесет яребици на колана си и в чантата си, и по презрамките си, и даже две - окачени на шапката. С такъв товар не можеш да си особено лек. Все има за какво да си мислиш и какво да спъне волните ти пориви.Но това всъщност си е много добре. Много добре се чувства четиридесетгодишният ловец, честно да ви кажа!
Не е прекалено лек и не може да го издуха всеки глупав и смешен вятър.”
― Калин Терзийски, Войник или Упование за обезсърчените

“И освен това. Когато имаш ясни причини да си нещастен, ти нямаш задължението да се усмихваш и да се чувстваш щастлив! Караш си свободно през дивите бурени на нещастието и не ти пука. Волно е сърцето ти и се плискаш с отчаянието като с морска пяна! Или с кипнала бира направо от петлитровото буренце. Хич и не ти трябва да си весел и доволен! Не си длъжен!
И даже - така свободен от дълга към щастието, така свободен от дългове към живота - ти може наистина да се почувстваш щастлив!
Ех!
Всички хора, в повечето моменти от живота си, някак си несъзнателно съумяват да постигнат именно това. Да намерят кого или какво да обвинят за мъките и нещастията си. И по тоя начин - да се чувстват спокойни.”
― Калин Терзийски, Войник или Упование за обезсърчените

“Да си зле - това е все едно да си добре, по дяволите! - усещах аз и поглеждах Джими. И в погледа ми даже имаше известна завист. Той си имаше своя разбит живот и можеше да бъде спокоен. Като знаеш от какво страдаш, па ако ще и то да е непоправимо - все ти е някак по-леко. По-лекичко ти е! Видимият враг те мобилизира. Но освен това - дава ти и оправдание. Аз, казваш си ти, не мога да спя, треперя целият, приличам на призрак и пия много, защото животът ми е разбит.
Ами ако не е разбит, а е напълно приличен? Тогава какво ще кажеш на тоя мръсен съдия - себе си?
Защо трепериш? - пита те той.
Ами, ами... не знам! Уж всичко ми е наред, пък... - казваш ти и гърлото ти така се свива, че никога повече в тоя живот не се отпуска.
Та така.”
― Калин Терзийски, Войник или Упование за обезсърчените