“Да си зле - това е все едно да си добре, по дяволите! - усещах аз и поглеждах Джими. И в погледа ми даже имаше известна завист. Той си имаше своя разбит живот и можеше да бъде спокоен. Като знаеш от какво страдаш, па ако ще и то да е непоправимо - все ти е някак по-леко. По-лекичко ти е! Видимият враг те мобилизира. Но освен това - дава ти и оправдание. Аз, казваш си ти, не мога да спя, треперя целият, приличам на призрак и пия много, защото животът ми е разбит.
Ами ако не е разбит, а е напълно приличен? Тогава какво ще кажеш на тоя мръсен съдия - себе си?
Защо трепериш? - пита те той.
Ами, ами... не знам! Уж всичко ми е наред, пък... - казваш ти и гърлото ти така се свива, че никога повече в тоя живот не се отпуска.
Та така.”