Petya

“И в коя България да се върна? Тази, която и двайсет години още няма да стигне катастрофалното равнище на днешна Германия? В България на обергрупендемократите? Страната, готова да цопне слугински в Европа след някоя и друга година, да възприеме всички реформи, за да може богатият да забогатее, бедният да освирепее, крадецът да се накраде, а музикантите да бъдат натикани по селата, в кочини и птицеферми - защото от трийсет и пет нагоре не стават за друго?”
― Виктор Пасков, Аутопсия на една любов

“Твърде скоро от наивни и невинни млади хора, свързани с естествени човешки и приятелски връзки, с любов и вяра към хората и света, ние се превърнахме в призраци на подозрението, страха и взаимната омраза, в маркирано стадо, където всеки се опитваше да избута съседа си, за да спечели сам няколко минути повече.
Ние вече бяхме „другари“.”
― Georgi Markov, Задочни репортажи за България

“...най-здравият съюз на този свят е този между бездарниците. Те са тези, които в условията на всеки тоталитарен режим успяват да изкопаят по някакъв гьол, съответстващ на техните размери, в който се мъчат да натикат и умъртвят онези, които са родени, за да кръстосват океаните.”
― Georgi Markov, Задочни репортажи за България

“Малко картини по света са ме вълнували така, както ме разтърсваха онези пролетни лунни нощи край София, когато играта на природата невинно ни внушаваше, че планината е повече от планина, че градът е повече от град и че може би ние бяхме повече от неспокойни млади хора. Това бяха нощи на природно обещание за друг свят и друг живот.”
― Георги Марков, Задочни репортажи за България