Cvi *

“Средностатистическият индивид не си дава сметка колко огромен е броят на възможните неща в света. Освен това той не е наясно колко много от възможните неща не се случват. Няма как всичко, което е възможно, да се случи. Разнообразието в света е толкова голямо, че ако си мислим за нещо като възможно, то най-вероятно не е вярно. Всъщност стигаме до един основен принцип в теоретичната физика: каквото и да си мисли човек, най-често то не е вярно.”
― Richard Feynman, The Meaning of It All: Thoughts of a Citizen-Scientist

“Let's go to bed. Those four words differentiate a marriage from every other kind of relationship. We aren't going to find a way to agree, but let's go to bed. Not because we want to, but because we have to. We hate each other right now, but let's go to bed. It's the only one we have. Let's go to our sides, but the sides of the same bed. Let's retreat into ourselves, but together. How many conversations had ended with those four words? How many fights?”
― Jonathan Safran Foer, Here I Am

“- Надявам се , че не правиш нещо, за което ще съжаляваш по-късно.
- Защо да го правя? Искам да кажа, да правя нещо, за което ще съжалявам?
- Става толкова лесно.
- Какво е лесно?
- Да се правят неща, за които човек съжалява после.
- Не бери грижа за това.
- Тревожа се въпреки всичко.
- Защо? След като няма от какво да се тревожиш?
- Защото такава ми е работата, да се тревожа.
Отворих вратата на мама и внезапно тя се усмихна.
- Освен това не биваше да ходиш чак до Сигнала, за да си оправиш пишещата машина. Прекрасно можех да се справя с това.
- Да бе.
- Дори си нямаш представа – само каза мама и млъкна.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“НЯКОЛКО РЕДА ЗА ЗИМАТА

Обещай си,
че когато стане студено и сивота се спусне от небето,
ще продължиш да вървиш заслушан
в същата мелодия, независимо къде
се намираш -
в куполa на тъмнината
или в хрупкавата белота
на лунния поглед в снежна долина.
Тази нощ като се застуди,
припомни си
какво знаеш, a то е нищо,
освен мелодията, която костите ти свирят,
докато продължаваш да вървиш. И ще успееш
най-сетне да легнеш под слабия огън
на зимните звезди.
А ако се случи да не можеш
да продължиш или да ce върнеш обратно и се озовеш
там където е краят,
кажи си
с последния пристъп на студ в крайниците,
че обичаш това, което си.”
― Марк Странд