Cvi *

“- Надявам се , че не правиш нещо, за което ще съжаляваш по-късно.
- Защо да го правя? Искам да кажа, да правя нещо, за което ще съжалявам?
- Става толкова лесно.
- Какво е лесно?
- Да се правят неща, за които човек съжалява после.
- Не бери грижа за това.
- Тревожа се въпреки всичко.
- Защо? След като няма от какво да се тревожиш?
- Защото такава ми е работата, да се тревожа.
Отворих вратата на мама и внезапно тя се усмихна.
- Освен това не биваше да ходиш чак до Сигнала, за да си оправиш пишещата машина. Прекрасно можех да се справя с това.
- Да бе.
- Дори си нямаш представа – само каза мама и млъкна.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“НЯКОЛКО РЕДА ЗА ЗИМАТА

Обещай си,
че когато стане студено и сивота се спусне от небето,
ще продължиш да вървиш заслушан
в същата мелодия, независимо къде
се намираш -
в куполa на тъмнината
или в хрупкавата белота
на лунния поглед в снежна долина.
Тази нощ като се застуди,
припомни си
какво знаеш, a то е нищо,
освен мелодията, която костите ти свирят,
докато продължаваш да вървиш. И ще успееш
най-сетне да легнеш под слабия огън
на зимните звезди.
А ако се случи да не можеш
да продължиш или да ce върнеш обратно и се озовеш
там където е краят,
кажи си
с последния пристъп на студ в крайниците,
че обичаш това, което си.”
― Марк Странд

“Моя собствена къща

Не квартира. Не задна стая. Не мъжка къща. Не бащина. Къща само моя. С моя собствена веранда и възглавница, мои красиви пурпурни петунии. Мои книги и разкази. Моите две обувки до леглото. Да няма към кого да махам с пръчка. Да няма на кого да чистя.

Само къща, тиха като сняг, място, където да отивам, чисто като лист преди стихотворение.”
― Сандра Сиснерос, The House on Mango Street

“Дали хубавите неща, изживени заедно, стават грозни, защото човекът, който е радвал живота ви, ви е измамил?”
― Грегоар Делакур, La liste de mes envies