Cvi *

“- Надявам се , че не правиш нещо, за което ще съжаляваш по-късно.
- Защо да го правя? Искам да кажа, да правя нещо, за което ще съжалявам?
- Става толкова лесно.
- Какво е лесно?
- Да се правят неща, за които човек съжалява после.
- Не бери грижа за това.
- Тревожа се въпреки всичко.
- Защо? След като няма от какво да се тревожиш?
- Защото такава ми е работата, да се тревожа.
Отворих вратата на мама и внезапно тя се усмихна.
- Освен това не биваше да ходиш чак до Сигнала, за да си оправиш пишещата машина. Прекрасно можех да се справя с това.
- Да бе.
- Дори си нямаш представа – само каза мама и млъкна.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“Моя собствена къща

Не квартира. Не задна стая. Не мъжка къща. Не бащина. Къща само моя. С моя собствена веранда и възглавница, мои красиви пурпурни петунии. Мои книги и разкази. Моите две обувки до леглото. Да няма към кого да махам с пръчка. Да няма на кого да чистя.

Само къща, тиха като сняг, място, където да отивам, чисто като лист преди стихотворение.”
― Сандра Сиснерос, The House on Mango Street

“Средностатистическият индивид не си дава сметка колко огромен е броят на възможните неща в света. Освен това той не е наясно колко много от възможните неща не се случват. Няма как всичко, което е възможно, да се случи. Разнообразието в света е толкова голямо, че ако си мислим за нещо като възможно, то най-вероятно не е вярно. Всъщност стигаме до един основен принцип в теоретичната физика: каквото и да си мисли човек, най-често то не е вярно.”
― Richard Feynman, The Meaning of It All: Thoughts of a Citizen-Scientist

“Дали хубавите неща, изживени заедно, стават грозни, защото човекът, който е радвал живота ви, ви е измамил?”
― Грегоар Делакур, La liste de mes envies