Maria Ivanova

“И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов - може - и това е най-гадното.”
― Ромен Гари, Clair de femme

“Един ден си забраних да се извинявам за неща, които не само че никого не нараняват, но и на друг не влизат в работата. Побеляването на косата ми, гражданското ми състояние, празната кесия, античният модел телефон и изборът ми на какво да се радвам не подлежат на ничий пряк или косвен контрол. Няма кой да ми попречи да се обичам. Понякога работя по толкова часове, колкото се наложи - 21 например. Цяла нощ, периодично заспивам върху клавиатурата. Понякога обаче се вдигам и отивам на кино по обяд. Е, и? На мен ми е добре, сенките под очите са мои, когато се сецна, боли моят кръст. Животът ми е посветен на това да се занимавам с любов с неща, които ме радват, и да отстранявам пречките от пътя към тях за себе си и другите. Не злословя, не завиждам, не се налагам, не се меря с никого. Колкото мога, толкова правя, това ми е мярката. Обичам да се възхищавам, любознателна съм, научих, че светът е пълен с новости, а животът е много къс - пълня си времето с обич, да не съм луда да правя друго?”
― Neva Micheva, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“…Опитах. Но да се обрече човек на някого, защото е спрял да го обича, а това е несправедливо, да се обрече човек на някого в името на някаква етика, в това няма нищо живо и реално. Това е хуманизъм, в който не е останало нищо хуманно, противоестествен акт, и Ален никога не би го приел, докато беше.. цял.
…Колкото повече го обвинявах, толкова повече се мъчех да го обичам. Но в името на какво? В името на какво, Мишел? На някаква идея за справедливост, мисля… или за несправедливост. ... Почти въпрос на …цивилизация, знам ли. Но бях принудена да призная, че вече не ставаше въпрос за Ален. Не се обричах на човека, а на идеята си за човека, а в крайна сметка в това няма нищо човешко.”
― Romain Gary, Clair de femme

“Защо винаги казвах неща, които не биваше? Никой не ме караше насила. Казвах неща, за да угодя на хората, казвах неща, които мислех, че хората искат да чуят и постигах единствено обратния резултат. Не успявах да зарадвам никого. Нима и с писането щеше да стане така, ще пиша неща, които вярвам, че хората искат да четат?”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman