Maria Ivanova

“…Опитах. Но да се обрече човек на някого, защото е спрял да го обича, а това е несправедливо, да се обрече човек на някого в името на някаква етика, в това няма нищо живо и реално. Това е хуманизъм, в който не е останало нищо хуманно, противоестествен акт, и Ален никога не би го приел, докато беше.. цял.
…Колкото повече го обвинявах, толкова повече се мъчех да го обичам. Но в името на какво? В името на какво, Мишел? На някаква идея за справедливост, мисля… или за несправедливост. ... Почти въпрос на …цивилизация, знам ли. Но бях принудена да призная, че вече не ставаше въпрос за Ален. Не се обричах на човека, а на идеята си за човека, а в крайна сметка в това няма нищо човешко.”
― Romain Gary, Clair de femme

“Най-тежкото ми поражение би било да допусна да стана завистлива, озлобена, обидена от живота.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“- Какъв искаш да станеш като пораснеш голям?
- Малък! - отговаря детето след четвърт век колебание.”
― Здравко Кисьов, Рефлексии

“Дали чувствата на жените не са разположени по периферията и по-близо до кожата. Отколкото при мъжете? И понеже създават живот, дали не са някак по-чувствителни към това и към болката, която може да се измери единствено със сълзи, скръб и тъга?”
― Jón Kalman Stefánsson, Himnaríki og helvíti