Petar Petrov

“Винаги съм мислил и съм го казвал, че моженето е независимост, че човекът, който е способен, придобива дух на независимост, който го прави непокорен. Способният човек не може да бъде член на дисциплинирана покорна организация. Същевременно много трудно се създава съюз от способни хора. Тъкмо защото са способни и самоуверени, те никога не ще се съгласят един с друг, винаги ще има възражения и противопоставяне. Докато в същото време най-здравият и най-траен съюз е между некадърници. Съюзът или партията им дават това, което те поотделно, самостоятелно никога няма да постигнат.”
― Georgi Markov

“Брате! Гледай! Ти не виждаш, но време лети, време не спира! И уж ти си в времето, как рекъл един человек, обаче го не усещаш как върви, как ся движи окол' теб невидимо. И ужким и ти с него ся движиш, обаче по някое време виждаш, че си много изостанал. Гледаш - ти си още на същото място, а то далеч-далеч напред отишло. Да би било някой человек, постоянно би му гледал гърба. Пък ужким ден изглежда толкоз дълъг, нощ понякога безкрайно ся точи. А като дигнеш очи – времето отлетяло. Но тъй е тя, време лети невидимо, защо му е въздушна природата, време е като вятъра, духа и отлита, само най леки неща зема със себе си – листа, духове, миризми, прах от пътищата, пуховете от липите, глухарчета, цветчета, таквиз неща; само духовете на нещата зема; най лекотелесните неща. А които неща имат по тежко тяло, остават все по назад и по назад. Не могат да ся носят по вятъра. Докато ти направиш две крачки, той прави двеста, и напира зад тебе все нов и нов. Време лети, като облак, светът лети с него и ся вечно възражда, но человек изостава, защо има тежко тяло, меса му тежки го към земя като вериги привързват. Не му достига лекота. И тъй все повече изоставаш и изоставаш, дорде та накрая време съвсем отмине, защо не можеш да ся движиш с неговата бързина, и тъй ставаш Старо Ново село. Съдба, ще река.”
― Милен Русков

“От друга страна, футболът беше добре прикрит повод човек да изрази своята ненавист към режима. Разполагайки с власт да правят каквото си искат, другарите създадоха отбора на ЦСКА, който трябваше да бъде символ на партийна непобедимост. Това естествено тласна огромната маса футболни зрители към „Левски“, който логично се превърна в символ на стара България. Мачовете между двата отбора бяха истински войни. Спортът се командуваше от военните и те взимаха мерки да подсигурят падането на „Левски“. По игрищата често можеха да се видят сблъсквания, които в основата си бяха политически. И досега ми е пред очите един юначен хлапак от Коньовица, когото милицията се опита да измъкне от стадиона по време на мач и който просна на земята половин дузина милиционери. Преди друг мач на тези два отбора майорът от МВР, който ръководеше охраната на стадиона, събра всички, които трябваше да пазят реда, и им дръпна една реч, в която най-важен беше пасажът: „Днес играят нашите срещу буржоазно-капиталистическата сбирщина на «Левски». Ние ще докараме цяло поделение. Ако някой от ония се надигне, то веднага го приберете.“ За еволюцията на стиловете може да се съди от факта, че години по-късно популярността на „Левски“ бе ликвидирана по най-безобидния начин — направиха го отбор на Държавна сигурност.”
― Georgi Markov, Задочни репортажи за България

“Твърде скоро от наивни и невинни млади хора, свързани с естествени човешки и приятелски връзки, с любов и вяра към хората и света, ние се превърнахме в призраци на подозрението, страха и взаимната омраза, в маркирано стадо, където всеки се опитваше да избута съседа си, за да спечели сам няколко минути повече.
Ние вече бяхме „другари“.”
― Georgi Markov, Задочни репортажи за България