Petar Petrov

“Пак в тия дни научих и друго неписано правило. „Не е важно дали си свършил работа, важното е да я отчетеш!“ Това правило водеше до всевъзможни производствени тарикатщини, в които главното беше да се отчита работа, която всъщност не бе извършена.”
― Georgi Markov, Задочни репортажи за България

“Брате! Гледай! Ти не виждаш, но време лети, време не спира! И уж ти си в времето, как рекъл един человек, обаче го не усещаш как върви, как ся движи окол' теб невидимо. И ужким и ти с него ся движиш, обаче по някое време виждаш, че си много изостанал. Гледаш - ти си още на същото място, а то далеч-далеч напред отишло. Да би било някой человек, постоянно би му гледал гърба. Пък ужким ден изглежда толкоз дълъг, нощ понякога безкрайно ся точи. А като дигнеш очи – времето отлетяло. Но тъй е тя, време лети невидимо, защо му е въздушна природата, време е като вятъра, духа и отлита, само най леки неща зема със себе си – листа, духове, миризми, прах от пътищата, пуховете от липите, глухарчета, цветчета, таквиз неща; само духовете на нещата зема; най лекотелесните неща. А които неща имат по тежко тяло, остават все по назад и по назад. Не могат да ся носят по вятъра. Докато ти направиш две крачки, той прави двеста, и напира зад тебе все нов и нов. Време лети, като облак, светът лети с него и ся вечно възражда, но человек изостава, защо има тежко тяло, меса му тежки го към земя като вериги привързват. Не му достига лекота. И тъй все повече изоставаш и изоставаш, дорде та накрая време съвсем отмине, защо не можеш да ся движиш с неговата бързина, и тъй ставаш Старо Ново село. Съдба, ще река.”
― Милен Русков

“Догматичното мислене е не само крепостта, зад която се крие назадничавият ум, но преди всичко крепостта, зад която са спасени всички некадърници.”
― Georgi Markov, Задочни репортажи за България

“Винаги съм мислил и съм го казвал, че моженето е независимост, че човекът, който е способен, придобива дух на независимост, който го прави непокорен. Способният човек не може да бъде член на дисциплинирана покорна организация. Същевременно много трудно се създава съюз от способни хора. Тъкмо защото са способни и самоуверени, те никога не ще се съгласят един с друг, винаги ще има възражения и противопоставяне. Докато в същото време най-здравият и най-траен съюз е между некадърници. Съюзът или партията им дават това, което те поотделно, самостоятелно никога няма да постигнат.”
― Georgi Markov