Nadezhda Nikolova

“Жените, които оставят след себе си повече въпроси, отколкото спомени, са тези - трудните. И за забравяне, и за обичане...
- На жените, които обичах, подарявах залез.
Определено се бях размекнал.
- Защо не изгрев? Символично е, начало... Начало на нов ден.
Дааа, Луиза е жена. Има право да бъде буквална дори в символиката.
- Защото да подариш залез, е обещание. Обещанието, че ще бъдеш до нея в тъмното, което идва. Каквото и да крие в себе си. Обещанието, че няма да се събуди сама. Повярвай ми, всяка жена чака този, който иска да й подари залез. Жените са уморени от изгреви с мъже, с които не са залязвали. Прииска ли ми се да подаря залез на жена, не се питам повече дали я обичам.”
― Мария Лалева, Живот в скалите

“The giver of every good and perfect gift has called upon us to mimic
His giving, by grace, through faith, and this is not of ourselves.”
― St. Nicholas of Myra

“Live a good life. If there are gods and they are just, then they will not care how devout you have been, but will welcome you based on the virtues you have lived by. If there are gods, but unjust, then you should not want to worship them. If there are no gods, then you will be gone, but will have lived a noble life that will live on in the memories of your loved ones.”
― Marcus Aurelius

“To stand up straight with your shoulders back is to accept the terrible responsibility of life, with eyes wide open. It means deciding to voluntarily transform the chaos of potential into the realities of habitable order. It means adopting the burden of self-conscious vulnerability, and accepting the end of the unconscious paradise of childhood, where finitude and mortality are only dimly comprehended. It means willingly undertaking the sacrifices necessary to generate a productive and meaningful reality (it means acting to please God, in the ancient language).”
― Jordan B. Peterson, 12 Rules for Life: An Antidote to Chaos