Violka-antevasin

“Трябваше да избягам от нея, ако исках да остана жив. Да я напусна, да напусна града по най-буквалния начин. Няколко месеца обикалях Европа. За да забравят една връзка, някои опитват безразборен секс, аз опитах безразборна география. Избирах случайни градове, пътувах обикновено с влак, сменях гари и хотели, всички туристи бяха на групи или по двойки, аз обикалях сам из площадите, които от един момент започнаха да изглеждат едни и същи. Приличах на човек, който иска да изостави собдтвената си изоставеност зад някой ъгъл. Като някой търсещ отдалечно и непознато място, където да пусне котките на тъгите си, така че те никога да не намерят обратния път. Знаеш ли колко е трудно да се отървеш от котки? Те притежават невероятно чувство за дом, особена памет.”
― Георги Господинов, Физика на тъгата

“Има едни такива процепи във времето, секунди преди да падне вечерта, минути преди лятото да остане на някоя от гарите, чието име никога няма да си спомниш, има такива процепи, в които как да кажа…светът не е от този свят. Сякаш се е омагьосал отново, ти си се омагьосал отново, друг си и, прощавай, по-хубав. Поне така изглеждаш в отражението на стъклото.”
― Георги Господинов, Невидимите кризи

“Да започнеш отначало. Най-тъпият израз, добър за второстепенни романи и касови филми. Да обърнеш гръб на всичко. Да се изправиш, след като си паднал. Воля за ново начало. Глупости.”
― Георги Господинов, Natural Novel

“Кой знае защо, си представяхме, че всички извънземни които излязат надвечер по хладно на небесните си чардаци, най-обичат да си пуснат на грамофона българската народна песен за един страшен хайдутин. (Малките народи обичат да са страшни.)”
― Георги Господинов, Физика на тъгата