Snowbird

“Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамуват да се нарекат българи. О неразумни и юроде! Защо
се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или
българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани...”
― Паисий Хилендарски, История славянобългарска

“По сдървените около масата лица бликна уплахата на овни в кланица.”
― Антон Страшимиров, Хоро

“Тресе се бялата нощ от тръби и барабани. Куршуми сякаш се сипят над къщята. Или нахлуват орди в града. Залостват се дворни и къщни врати: светват и раснат прозорци и тремове. На мести се спущат стари и прогнили кепенци, които не са спущани от много години. Е, все така е било през вековете - през всички векове!
Или не, не е било все така! Ново е сега, съвсем ново. И винаги е било ново, страшно ново, когато земята се стеле със стенещи трупове.
...На пазара сред града изви дим, разрасна се чер облак и скоро заиграха пламъци на стълпове.
Бялата нощ се нажежи, стана червена.
И тръбите на тревогата заечаха панически.
- Пожар!
Понесоха се изстрели. Зачестиха. Дигна се рев. И се удави в женски писъци:
- Господи, избиват! Избиват пак! Зверове!”
― Антон Страшимиров, Хоро

“Значи чисто логическият критерий на истината, именно съгласуването на едно познание с общите и формални закони на разсъдъка и разума, е наистина conditio sine qua non. По-нататък обаче логиката не може да отиде и с никакъв пробен камък тя не може да открие грешката, която засяга не формата, а съдържанието.”
― Immanuel Kant, Critique of Pure Reason