Rositsa

“Вече не се опитвам да намеря Мястото, което ми принадлежи и на което аз принадлежа изцяло. Осъзнах, че това място съществува, но не като географско местоположение, а вътре в самата мен. Нося го със себе си, като паспорт, с който се връщам на стари места и откривам нови, а те - макар и за малко – стават мои и аз - тяхна.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя