калинка

“Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пак искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да Го търсиш: в сърцето на онзи, който обича истински.”
― Elif Shafak, The Forty Rules of Love

“[...] как пък взе, че стана така, че точно вашият Алексей да вземе да се натресе именно в задния двор на самия Достоевски, при положение, че можеше да попадне на което и да е от буквално безкрайно многото места в Безкрая, защо не попадна например на планетата Нептун. Или, да кажем, защо героят ви, задвижван от същата липса на логика, не се оказа в Бразилия през петдесетте години на миналия век, където да изпадне през комина и да причини ужасен стрес на родителите на Паулу Коелю точно в секундата, в която се канят да копулират и да заченат Паулу Коелю, който, в резултат на това, никога да не се е бил раждал?”
― Радослав Парушев, Project Dostoevski

“Писателят е и трябва да бъде егоист. А майчинството се гради върху "даването".”
― Elif Shafak, Black Milk

“Тук би следвало да следва някакво правдоподобно въведение относно интереса на Алексей към световната литературна класика и по-специално към творчеството на Достоевски.

Да, колко правдоподобно си го представяш? Както и да го въртя, трудно ми е да направя достатъчно плавна, естествена, нескалъпена и не сякаш съшита с бели конци връзка между един модерен и сравнително млад европеец в края на десетте на 21-ви век и руската литературна класика. Кой чете Достоевски в днешно време? Никой, копеле. В смисъл аз го чета, но критерий какъвто и да е аз да бъда не мога - то и мен почни никой не ме чете. Моят Алексей е модерен човек, неща като "лайфстайл" човек и в този смисъл не би трябвало да е чел каквато и да е художествена литература, откак е завършил гимназия. Аз се имам за модерен човек и чета Достоевски непрекъснато, но нали, за Бога, тази книга was meant to be far less self-reflective than the previous three were?

Абе, Словото, както знаеш, е велика сила. Прости пиши каквото си искаш.”
― Радослав Парушев, Project Dostoevski