Daniel Pevtichev

“„Не вашият грях — вашата скромна невзискателност крещи към небесата, вашият ламтеж в самия ви грях крещи към небесата!
Къде е мълнията, която ще ви близне с огнения си език, къде е безумието, което трябва да се впръска във вените ви?
Ето, аз ви уча на свръхчовека: той е тази мълния, той е това безумие!”
― Фридрих Ницше, Thus Spoke Zarathustra

“Можеш да премахнеш много излишни безпокойства, които зависят изцяло от твоето мнение така ще си осигуриш едно широко пространство, за да обхванеш с мисълта си цялата вселена, да си представиш без крайната вечност и да се замислиш за бързата промяна която претърпява всичко поотделно — колко кратко е времето от пораждането до разпадането и колко безмерно това преди рождението, както и онова безкрайно, което следва разпадането.”
― Marcus Aurelius

“Lose yourself,
Lose yourself in this love.
When you lose yourself in this love,
you will find everything.

Lose yourself,
Lose yourself.
Do not fear this loss,
For you will rise from the earth
and embrace the endless heavens.

Lose yourself,
Lose yourself.
Escape from this earthly form,
For this body is a chain
and you are its prisoner.
Smash through the prison wall
and walk outside with the kings and princes.

Lose yourself,
Lose yourself at the foot of the glorious King. When you lose yourself
before the King
you will become the King.

Lose yourself,
Lose yourself.
Escape from the black cloud
that surrounds you.
Then you will see your own light
as radiant as the full moon.

Now enter that silence.
This is the surest way
to lose yourself. . . .

What is your life about, anyway?—
Nothing but a struggle to be someone,
Nothing but a running from your own silence.”
― Rumi, Rumi: In the Arms of the Beloved

“Който умее да диша въздуха на моите писания знае, че това е силният въздух на безкрайните висини. За да живееш в него, трябва да си кален, иначе има опасност да се простудиш. Всичко наоколо е сковано в лед, самотата е чудовищна — но колко ясни са всички неща, окъпани в светлина и слънце! Как леко се диша! Просто се чувстваш у дома си! Философията — така, както преживях и разбрах — е свободно избраният живот сред високите самотни върхове и вечния лед, в търсене на всичко досега чуждо и съмнително, анатемосвано от морала. Едно задълбочено познание, до което достигнах след дългото ми странстване в забраненото, разкри за мен в различна светлина причините за всеобщото морализиране и идеализиране — светлина, за някои съвсем нежелана — видях скритата история на философите, съзрях великата им психология: колко истина може да издържи, да понесе духът! — това стана за мен същинският измерител на ценностите. Заблуждението (вярата в идеала) не е слепота, заблуждението е страхливост… Аз не се противопоставям на идеалите, но благоразумно ги докосвам само с ръкавици. Nittmur in Vetitum /Блестящ в забраненото/ — в тази формула се съдържа победата на моята философия, защото досега само истината беше забранена…”
― Friedrich Nietzsche