El

“КУФАР – затворено паралелепипедно пространство, в което поставяме неща за пренасяне. Важни неща, вещи от първа необходимост. Пренасяме гащи, чорапи, четка за зъби, няколко тениски, кецове, мечти, спомени, изгледи, възгледи, копнежи, надежди, намерения, чувства и мисли, настоящи притеснения, бъдещи пориви… КУФАР, това е времето на едно пътуване и пътуване във времето. Мястото, на което бяхме преди миг и миг преди да го напуснем.
КУФАР – това е целта, с която местим всичкия наш живот на няколко хиляди километра на запад или десетки години на изток.
КУФАР – пространството, което във времето на едно пътуване поглъща и превръща спомените в усмивки от стари снимки, мечтите в сълзи, тениските в прегръдки, кецовете в надежда за завръщане….
(Герасим Дишлиев, “Монолог с куфар”)”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“Вече не се опитвам да намеря Мястото, което ми принадлежи и на което аз принадлежа изцяло. Осъзнах, че това място съществува, но не като географско местоположение, а вътре в самата мен. Нося го със себе си, като паспорт, с който се връщам на стари места и откривам нови, а те - макар и за малко – стават мои и аз - тяхна.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“Във времена на свободно придвижване, евтини самолетни билети и неограничен интернет местенето в друга държава вече не те прави невъзвращенец или дори емигрант, а просто... човек, сменил домашния си адрес”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“Нищо от това, което съм и което правя в момента, нямаше да се случи, ако на пет години не бях предприела първото си пътешествие извън родината. С малко куфарче и дълго до коленете червено яке, придружена от далечен познат на семейството до Москва, където ме чакаше майка ми, за да продължим до София за по-пряко с влак през всички страни от Източния блок.

Ако първите ми приятелчета в България не бяха от Афганистан, Йемен и Никарагуа - далечни страни с красиви имена, на които знаех мястото върху глобуса още преди да започна училище.

И ако не бях израснала с възприятието, че да си роден някъде и да живееш на съвсем друго място е нещо напълно естествено. И много вълнуващо.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя