El

“Имиграцията е високомерна и привлекателна учителка. Тя ни учи и възпитава като майката, но е чужда, веща и взискателна, не прощава и ако не се справяме, ни отстранява.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“Вече не се опитвам да намеря Мястото, което ми принадлежи и на което аз принадлежа изцяло. Осъзнах, че това място съществува, но не като географско местоположение, а вътре в самата мен. Нося го със себе си, като паспорт, с който се връщам на стари места и откривам нови, а те - макар и за малко – стават мои и аз - тяхна.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“Един ден си забраних да се извинявам за неща, които не само че никого не нараняват, но и на друг не влизат в работата. Побеляването на косата ми, гражданското ми състояние, празната кесия, античният модел телефон и изборът ми на какво да се радвам не подлежат на ничий пряк или косвен контрол. Няма кой да ми попречи да се обичам. Понякога работя по толкова часове, колкото се наложи - 21 например. Цяла нощ, периодично заспивам върху клавиатурата. Понякога обаче се вдигам и отивам на кино по обяд. Е, и? На мен ми е добре, сенките под очите са мои, когато се сецна, боли моят кръст. Животът ми е посветен на това да се занимавам с любов с неща, които ме радват, и да отстранявам пречките от пътя към тях за себе си и другите. Не злословя, не завиждам, не се налагам, не се меря с никого. Колкото мога, толкова правя, това ми е мярката. Обичам да се възхищавам, любознателна съм, научих, че светът е пълен с новости, а животът е много къс - пълня си времето с обич, да не съм луда да правя друго?”
― Neva Micheva, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“Във времена на свободно придвижване, евтини самолетни билети и неограничен интернет местенето в друга държава вече не те прави невъзвращенец или дори емигрант, а просто... човек, сменил домашния си адрес”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя