El

“Нищо от това, което съм и което правя в момента, нямаше да се случи, ако на пет години не бях предприела първото си пътешествие извън родината. С малко куфарче и дълго до коленете червено яке, придружена от далечен познат на семейството до Москва, където ме чакаше майка ми, за да продължим до София за по-пряко с влак през всички страни от Източния блок.

Ако първите ми приятелчета в България не бяха от Афганистан, Йемен и Никарагуа - далечни страни с красиви имена, на които знаех мястото върху глобуса още преди да започна училище.

И ако не бях израснала с възприятието, че да си роден някъде и да живееш на съвсем друго място е нещо напълно естествено. И много вълнуващо.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“Във времена на свободно придвижване, евтини самолетни билети и неограничен интернет местенето в друга държава вече не те прави невъзвращенец или дори емигрант, а просто... човек, сменил домашния си адрес”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“Защо ми е толкова самотно и тихо? Защо толкова много вали? Аз ли валя вече вътрешно, в мен ли тече неспирен дъжд от сълзи, или всичко е съвсем обяснимо и ще свикна - с този прозорец, с океана, с планината. Будех се всяка сутрин с мисълта, че искам да си ходя в България.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“В крайна сметка, всички сме емигранти от единствената истинска родина, която сме имали - тази на детството.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя