El

“Вече не се опитвам да намеря Мястото, което ми принадлежи и на което аз принадлежа изцяло. Осъзнах, че това място съществува, но не като географско местоположение, а вътре в самата мен. Нося го със себе си, като паспорт, с който се връщам на стари места и откривам нови, а те - макар и за малко – стават мои и аз - тяхна.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“Нищо от това, което съм и което правя в момента, нямаше да се случи, ако на пет години не бях предприела първото си пътешествие извън родината. С малко куфарче и дълго до коленете червено яке, придружена от далечен познат на семейството до Москва, където ме чакаше майка ми, за да продължим до София за по-пряко с влак през всички страни от Източния блок.

Ако първите ми приятелчета в България не бяха от Афганистан, Йемен и Никарагуа - далечни страни с красиви имена, на които знаех мястото върху глобуса още преди да започна училище.

И ако не бях израснала с възприятието, че да си роден някъде и да живееш на съвсем друго място е нещо напълно естествено. И много вълнуващо.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“Моята родина страда от нихилизъм. Америка ляга и става с вяра в бъдещето.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“Струваше ми се неимоверно изпитание да оставиш съзнателно толкова милиони неща, образи от познатия ти опитомен свят, и да се хвърлиш в нещо, за което може и да си се подготвял психически и по всякакви други начини, но никога не можеш и да подозираш какво те чака там. И за мен основното изпитание не беше географско, не бе материално, а изключително емоционално. През няколкото ми години в Канада в мен се отвориха такива емоционални бездни, каквито не съм и подозирала, че са възможни.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя