El

“Нищо от това, което съм и което правя в момента, нямаше да се случи, ако на пет години не бях предприела първото си пътешествие извън родината. С малко куфарче и дълго до коленете червено яке, придружена от далечен познат на семейството до Москва, където ме чакаше майка ми, за да продължим до София за по-пряко с влак през всички страни от Източния блок.

Ако първите ми приятелчета в България не бяха от Афганистан, Йемен и Никарагуа - далечни страни с красиви имена, на които знаех мястото върху глобуса още преди да започна училище.

И ако не бях израснала с възприятието, че да си роден някъде и да живееш на съвсем друго място е нещо напълно естествено. И много вълнуващо.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“В крайна сметка, всички сме емигранти от единствената истинска родина, която сме имали - тази на детството.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“Един ден си забраних да се извинявам за неща, които не само че никого не нараняват, но и на друг не влизат в работата. Побеляването на косата ми, гражданското ми състояние, празната кесия, античният модел телефон и изборът ми на какво да се радвам не подлежат на ничий пряк или косвен контрол. Няма кой да ми попречи да се обичам. Понякога работя по толкова часове, колкото се наложи - 21 например. Цяла нощ, периодично заспивам върху клавиатурата. Понякога обаче се вдигам и отивам на кино по обяд. Е, и? На мен ми е добре, сенките под очите са мои, когато се сецна, боли моят кръст. Животът ми е посветен на това да се занимавам с любов с неща, които ме радват, и да отстранявам пречките от пътя към тях за себе си и другите. Не злословя, не завиждам, не се налагам, не се меря с никого. Колкото мога, толкова правя, това ми е мярката. Обичам да се възхищавам, любознателна съм, научих, че светът е пълен с новости, а животът е много къс - пълня си времето с обич, да не съм луда да правя друго?”
― Neva Micheva, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“Моята родина страда от нихилизъм. Америка ляга и става с вяра в бъдещето.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя