Inna

“You don't look well," he pronounced.
"Indigestion," I replied.
"From what?"
"Reality."
"Join the queue.”
― Carlos Ruiz Zafón, The Angel's Game

“... Но ме тревожи следният въпрос: щом няма бог, пита се кой тогава ръководи живота человечески и изобщо целия ред на тази земя?
- Човекът сам си го ръководи - сърдито побърза да отговори Бездомни на този, да си признаем, не твърде ясен въпрос.
- Извинете - меко възрази непознатият, - но за да ръководиш, е необходимо все пак да разполагаш с точен план за известен, що-годе продължителен срок от време. Затова позволете да ви запитам: как може човекът да ръководи нещо, щом не само е лишен от възможността да си предначертае план, та макар и за смехотворно кратък срок - да речем, за около хиляда години, но не може да бъде сигурен дори в собствения си утрешен ден?”
― Михаил Булгаков, The Master and Margarita

“No, I’m no patriot, nor was I ever allowed to be. And yet, the
country of my childhood lives within me with a primacy that is
a form of love. It lives within me despite my knowledge of our
marginality, and its primitive, unpretty emotions. Is it blind
and self-deceptive of me to hold on to its memory? I think it
would be blind and self-deceptive not to. All it has given me is
the world, but that is enough. It has fed me language, percep-
tions, sounds, the human kind .... no geometry of landscape,
no haze in the air, will live in us as intensely as the landscapes
that we saw as the fi rst, and to which we gave ourselves wholly,
without reservation.”
― Eva Hoffman, Lost in Translation: A Life in a New Language

“Три часът. В три винаги е твърде късно или твърде рано за всичко, което ти се ще да сториш. Особен момент от следобеда. А днес е непоносим.”
― Jean-Paul Sartre, Nausea