Denis Nikolov

“Русия е била строго против Априлското въстание. "Въстание ще има" - твърдели емисарите на руския царизъм - „но само когато това реши Русия." Сигналите за подготовката на въстанието в България в началото на 1876 г. предизвикали истинска тревога всред официалните среди в Петербург и Москва. Взети били мерки да се парират всички действия на организацията. С помощта на руските емисари в Букурещ и на руските служители в посолството в Цариград били заловени и екстрадирани в Русия закупчиците на оръжие и муниции за въстанието. Това е една от причи ните на 20 април 1876 г. българският народ да се вдигне на въстание с кремъклии пушки и негоден барут, продаван скъпо и прескъпо „на черно" от турски спекуланти.”
― Петър Константинов, История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001

“George Orwell was not right that our freedom will be taken from some authoritarian master. We are giving it away for cheap dopamine.”
― Jimmy Carr

“Когато бях бебе, залъгваха ме с дрънкалки - майка по-късно ми е разправяла.
Когато бях момче, лъжеха ме с измислени приказки - моята баба ми ги разказваше.
Когато бях юноша, момичетата ме лъжеха с любов - всичко това помня много добре. Помня го и сънувам.
Когато бях студент, лъжех се сам: илюзии, джаз, вино - колкото щеш.
Сега съм вече голям. Животът ме лъже със своите истини.”
― Дончо Цончев, Книжният Петкан

“ПОСВЕЩЕНИЕ

В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!”
― Петя Дубарова