Denis Nikolov

“Километри оставих зад себе си хиляди.
Видях безброй интересни неща.
Срещнах трудности, гибел в очите ме гледаше.
Вино пих, песни пях, на корава земя в дъжд и сняг спях.

Виждах се с хора - сърдечни и весели,
спомени чудни запазих за тях.
Но, повярвай ми, Скъпа,
Ти винаги с мене бе.
И всичко със Теб изживях.”
― Никола Корчев, Стъпки нагоре

“ПОСВЕЩЕНИЕ

В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!”
― Петя Дубарова

“Именно за това тук трябва да кажем и една премълчавана истина: въстанието, което реши съдбата и освобождението на България, беше проведено без дори и най-малката помощ на Русия и на която и да било друга свободна европейска държава, подпомагали щедро освободителното движение на Влашко, Гърция и Сърбия. От първия събран за Априлското въстание зеленясал грош до последната пролята в него капка кръв то беше чисто българско дело.”
― Петър Константинов, История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001

“Когато бях бебе, залъгваха ме с дрънкалки - майка по-късно ми е разправяла.
Когато бях момче, лъжеха ме с измислени приказки - моята баба ми ги разказваше.
Когато бях юноша, момичетата ме лъжеха с любов - всичко това помня много добре. Помня го и сънувам.
Когато бях студент, лъжех се сам: илюзии, джаз, вино - колкото щеш.
Сега съм вече голям. Животът ме лъже със своите истини.”
― Дончо Цончев, Книжният Петкан