Denis Nikolov

“Така, запазил етническото си единство през цялото пет вековно турско робство, преминал лъчезарно всенародно възраждане, проливал кръвта на хиляди свои синове и дъщери в многобройни въстания, съпричастен стъпка по стъпка с боевете на руските войски през Освободителната война от Свищов до Одрин, нашият народ се оказа през лятото на 1878 г. само частично освободен, но напълно разкъсан. Решенията на Берлинския конгрес са фатален момент в историята на българската народност, който оставя трайни следи и тежки последствия през цялото следващо столетие от политическото ни развитие, а вероятно и за в бъдеще. Заедно с това решенията на Конгреса са злокобният заряд, кой осъществяваше кървавите конфликти на Балканския полуостров почти през целия ХХ век, спечелвайки му незавидното име пред "барутен погреб" на Европа.”
― Петър Константинов, История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001

“Километри оставих зад себе си хиляди.
Видях безброй интересни неща.
Срещнах трудности, гибел в очите ме гледаше.
Вино пих, песни пях, на корава земя в дъжд и сняг спях.

Виждах се с хора - сърдечни и весели,
спомени чудни запазих за тях.
Но, повярвай ми, Скъпа,
Ти винаги с мене бе.
И всичко със Теб изживях.”
― Никола Корчев, Стъпки нагоре

“Шарените скали се рушат по-лесно от едноцветните. Това е така, защото различните по цвят минерални зрънца, от които е съставена скалата, се нагряват различно от слънцето. А като се нагряват различно, те тъй различно се разширяват или се свиват. От това скалата лесно се руши. Много по-лесно, отколкото друга скала със съвсем същата здравина, но с еднакъв цвят на съставляващите зрънца.
Запомнихте ли?
Шарените скали се рушат много по-лесно от едноцветните.”
― Дончо Цончев

“ГРАД НА СПАСЕНИЕТО

Една вечер полъхна
от морето на миди.
И докато въздъхна,
младостта си отиде.

Младостта си отиде
само в пет-шест секунди.
Младостта си отиде
като "глория мунди".

Ах, в небесната карта
фарът мига и стене.
Той упътва инфаркта
къмто моите вени.

Мен животът обаче
със въпрос ще ме гледа.
Аз бях бунт неудачен -
победих без победа.

1959”
― Иван Радоев