Denis Nikolov

“Когато бях бебе, залъгваха ме с дрънкалки - майка по-късно ми е разправяла.
Когато бях момче, лъжеха ме с измислени приказки - моята баба ми ги разказваше.
Когато бях юноша, момичетата ме лъжеха с любов - всичко това помня много добре. Помня го и сънувам.
Когато бях студент, лъжех се сам: илюзии, джаз, вино - колкото щеш.
Сега съм вече голям. Животът ме лъже със своите истини.”
― Дончо Цончев, Книжният Петкан

“Именно за това тук трябва да кажем и една премълчавана истина: въстанието, което реши съдбата и освобождението на България, беше проведено без дори и най-малката помощ на Русия и на която и да било друга свободна европейска държава, подпомагали щедро освободителното движение на Влашко, Гърция и Сърбия. От първия събран за Априлското въстание зеленясал грош до последната пролята в него капка кръв то беше чисто българско дело.”
― Петър Константинов, История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001

“Драматургията ми пое по-голямата част от времето, т.като смятам, че тя осъществява някак си по-активна връзка с хората, и в едно време, като нашето, има нужда да се казват нещата публично, в присъствието на много хора - нещо, което крехката поезия, уви, не може да постига. Поезията е самотно дело, самотен акт. Тя се извършва в самота. Според мене и се чете в самота. Тя е дело на нощта, предполагам, че и читателите четат поезия главно нощем. За да няма простаци, да им развалят настроението, вероятно.”
― Иван Радоев

“Така, запазил етническото си единство през цялото пет вековно турско робство, преминал лъчезарно всенародно възраждане, проливал кръвта на хиляди свои синове и дъщери в многобройни въстания, съпричастен стъпка по стъпка с боевете на руските войски през Освободителната война от Свищов до Одрин, нашият народ се оказа през лятото на 1878 г. само частично освободен, но напълно разкъсан. Решенията на Берлинския конгрес са фатален момент в историята на българската народност, който оставя трайни следи и тежки последствия през цялото следващо столетие от политическото ни развитие, а вероятно и за в бъдеще. Заедно с това решенията на Конгреса са злокобният заряд, кой осъществяваше кървавите конфликти на Балканския полуостров почти през целия ХХ век, спечелвайки му незавидното име пред "барутен погреб" на Европа.”
― Петър Константинов, История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001