Захарий Стоянов
Born
in Medven, near Sliven, Bulgaria
January 01, 1850
Died
September 02, 1889
Genre
![]() |
Записки по българските въстания. Книга първа
7 editions
—
published
2003
—
|
|
![]() |
Записки по българските въстания (Съчинения в 7 тома: Т.1-2)
11 editions
—
published
1878
—
|
|
![]() |
Записки по българските въстания. Книга втора
4 editions
—
published
2003
—
|
|
![]() |
Васил Левски. Дяконът
4 editions
—
published
1883
—
|
|
![]() |
Христо Ботйов
5 editions
—
published
1976
—
|
|
![]() |
Из "Записки по българските въстания"
3 editions
—
published
1949
—
|
|
![]() |
Записки по българските въстания (Том 3 от 3)
by |
|
![]() |
Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитра и Стефан Караджата, 1867-1868
by |
|
![]() |
Превратът през 1881 година
—
published
1994
|
|
![]() |
Zachary Stoyanoff; Pages From the Autobiography of a Bulgarian Insurgent
34 editions
—
published
1884
—
|
|
“Високите руски катани, за които той в своето детинство немалко е слушал в родното си село Калофер, горделивите генерали, които всеки сочел с пръст и всеки почитал тяхната ослепителна униформа, и други още съблазнителни качества увлекли го и отклонили го за време от неговите величествени планини, другари на детските впечатления, от кресливите гайтанджийски чаркове върху река Тунджа, от бащината му даскалска стряха, от витите хора на мегдана, от чисто българския живот. По това време именно Стефан Зографски, пак ученик в Одеса, сварил го няколко пъти в стаята му сам-самненичек в следующето положение: възглавницата запасана отпреде му да изглежда голям и надут човек, каквито са въобще генералите, главата му вирната наназад, ръцете му турени на хълбоците, с една реч цялото му същество парадно диктаторско и пълководско. В тоя надут каяфет той следвал да се разхожда из стаята си, марширува, командува и дава заповед на нижните чинове, които се състояли от голи стени от гурбетска мебел и от вятър. Веднъж Зографски го сварил дотолкова захласнат и екзалтиран от тая величествена поза с възглавницата на корема, щото не забележил нито появяването на своя гост, нито пък отговарял на въпросите, които последният му задавал.”
―
―
“Както е обикновено у нас - викаме ура пред грамадните паметници на чуждите, а нашите юнаци не смеляме дори.”
―
―
“Човек забравя и мъки и страдания, и всичко когато вижда, че делото на което се е посветил, така също се разбира и цени от другите.”
―
―