Antonia

“Прощавайте, че допускам толкова грешки с пишещата машина. То е, първо, защото ръката ми е изгорена, и второ, не знам защо. Имам следната молба. Не ме поправяйте. Пунктуацията е дъхът на изречението, а моето изречение диша така. Дори да ви се струвам странна, уважете ме. И аз самата съм принудена да се уважавам. Писането е проклятие.”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“Никой от никого не се стесняваше; най-красивите момичета не се срамуваха да влязат под ръка със смолисточерен негър или тесноок китаец в най-близкия малък хотел – кой го беше грижа в Париж за тези едва по-късно разтръбени лозунги плашила, като раса, класа, произход? Можеше да ходиш, да разговаряш, да спиш с когото или с която ти се нрави и да не даваш пет пари за другите.”
― Stefan Zweig, Die Welt von gestern: Erinnerungen eines Europäers

“В пълното си право съм да се социализирам както и колкото намеря за добре.”
― Philip Roth, Indignation

“Architecture has its own realm. It has a special physical relationship with life. I do not think of it primarily as either a message or a symbol, but as an envelope and background for life which goes on in and around it, a sensitive container for the rhythm of footsteps on the floor, for the concentration of work, for the silence of sleep.”
― Peter Zumthor, Thinking Architecture