Antonia

“Прощавайте, че допускам толкова грешки с пишещата машина. То е, първо, защото ръката ми е изгорена, и второ, не знам защо. Имам следната молба. Не ме поправяйте. Пунктуацията е дъхът на изречението, а моето изречение диша така. Дори да ви се струвам странна, уважете ме. И аз самата съм принудена да се уважавам. Писането е проклятие.”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“I believe that architecture today needs to reflect on the task and possibilities which are inherently its own. Architecture is not a vehicle or a symbol for things that do not belong to its essence. In a society that celebrates the inessential, architecture can put up a resistance, counteract the waste of forms and meanings, and speak its own language.”
― Peter Zumthor, Thinking Architecture

“Никой от никого не се стесняваше; най-красивите момичета не се срамуваха да влязат под ръка със смолисточерен негър или тесноок китаец в най-близкия малък хотел – кой го беше грижа в Париж за тези едва по-късно разтръбени лозунги плашила, като раса, класа, произход? Можеше да ходиш, да разговаряш, да спиш с когото или с която ти се нрави и да не даваш пет пари за другите.”
― Stefan Zweig, Die Welt von gestern: Erinnerungen eines Europäers

“Is it not better for a man never to have been born?"
"Certaintly not" The response was brisk. "Just to be able to study the sky is reason enough to be alive."
"Unfortunately, I can't see the sky."
"Then listen to music.”
― Gore Vidal, Creation