Antonia

“Седим в кафето в началото на улица "Прерадовичева" и пием бира. Пак беше зима, когато се запознахме, но хоризонтите бяха малко по-различни. Оттогава пътищата ни често се пресичаха.
- Чете ли вестниците, че не сме били славяни? - попита Денис.
- Кой ние? - питам.
- Ами ние, хърватите - отвръща той.
- Това не ме засяга - казвам.
- Как тъй, не те засяга?
- Аз съм монголец.
- Монголец?
- Да, роден съм с монголско петно.
- Глупости - казва Денис - Обаче ето какво мисля аз за хърватите - разбира се, че не сме славяни. Не само, че не сме славяни, ами ние, брато, не сме нищо. Хърватин - изсумтя подигравателно - това не е националност, това е диагноза. Виж само както направихме от държавата си. Цирк, ето както.”
― Edo Popović, Oči

“Никой от никого не се стесняваше; най-красивите момичета не се срамуваха да влязат под ръка със смолисточерен негър или тесноок китаец в най-близкия малък хотел – кой го беше грижа в Париж за тези едва по-късно разтръбени лозунги плашила, като раса, класа, произход? Можеше да ходиш, да разговаряш, да спиш с когото или с която ти се нрави и да не даваш пет пари за другите.”
― Stefan Zweig, Die Welt von gestern: Erinnerungen eines Europäers

“В пълното си право съм да се социализирам както и колкото намеря за добре.”
― Philip Roth, Indignation

“Architecture has its own realm. It has a special physical relationship with life. I do not think of it primarily as either a message or a symbol, but as an envelope and background for life which goes on in and around it, a sensitive container for the rhythm of footsteps on the floor, for the concentration of work, for the silence of sleep.”
― Peter Zumthor, Thinking Architecture