Antonia

“Никой от никого не се стесняваше; най-красивите момичета не се срамуваха да влязат под ръка със смолисточерен негър или тесноок китаец в най-близкия малък хотел – кой го беше грижа в Париж за тези едва по-късно разтръбени лозунги плашила, като раса, класа, произход? Можеше да ходиш, да разговаряш, да спиш с когото или с която ти се нрави и да не даваш пет пари за другите.”
― Stefan Zweig, Die Welt von gestern: Erinnerungen eines Europäers

“I knew both from personal experience and by the example of many of my comrades that fighting in a war has an irreparably destructive effect on almost any man. I knew also that the constant proximity of death, the sight of the killed, wounded, dying, hanged and shot, the great red flame in the icy air above blazing villages on a winter’s night, the carcass of a man’s horse and those auditory impressions - the alarm bell, shell explosions, the whistle of bullets, the desperate, unknown cries – none of this ever passes with impunity. I knew that the silent, almost unconscious memory of war haunts the majority of people who have gone through it, leaving something broken in them once and for all. I knew myself that the normal, human ideas regarding the value of life and the necessity for a basic moral code – not to kill, not to steal, not to rape, to show compassion – had been slowly reasserted within me after the war, but they had lost their former persuasiveness and had become merely a system of theoretical morality, with whose correctness and necessity I couldn’t, in principle, disagree. Those feelings that ought to have been inside me and that were a condition of the re-establishment of this code had been razed by war; they no longer existed, and there was nothing to take their place.”
― Gaito Gazdanov, Het fantoom van Alexander Wolf

“Седим в кафето в началото на улица "Прерадовичева" и пием бира. Пак беше зима, когато се запознахме, но хоризонтите бяха малко по-различни. Оттогава пътищата ни често се пресичаха.
- Чете ли вестниците, че не сме били славяни? - попита Денис.
- Кой ние? - питам.
- Ами ние, хърватите - отвръща той.
- Това не ме засяга - казвам.
- Как тъй, не те засяга?
- Аз съм монголец.
- Монголец?
- Да, роден съм с монголско петно.
- Глупости - казва Денис - Обаче ето какво мисля аз за хърватите - разбира се, че не сме славяни. Не само, че не сме славяни, ами ние, брато, не сме нищо. Хърватин - изсумтя подигравателно - това не е националност, това е диагноза. Виж само както направихме от държавата си. Цирк, ето както.”
― Edo Popović, Oči

“Construction is the art of making a meaningful whole out of many parts. Buildings are witnesses to the human ability to construct concrete things. I believe that the real core of all architectural work lies in the act of construction. At the point in time concrete materials are assembled and erected, the architecture we have been looking for becomes part of the real world.”
― Peter Zumthor