Traqn Ivanov

“Докато крачеше напред, повиши глас: знаеше, че ще го чуват, знаеше, че Майката Тъма му е дала това. „За своя народ. За този ден, за този най-отчаян ден.“
— Лорд Нимандър е отишъл в двореца. Опитва се да отклони Силана от пътя й. Каква полза да спечелим битката, ако губим войната? Ако не бе това, щеше да е тук. Щеше той да ви говори. Но не е. И… този път, този единствен път, това е добре — защото като мнозина от вас, аз бях роден в този свят.
Айринд бе до него, готов за удара. Мечът изтрещя в щита и звукът отекна като железен вик.
— Лорд Аномандър Рейк ви отведе на друг свят. Бори се да ви даде цел — основание да живеете. И за мнозина в това той се провали. Но за тези, които сте тук — за вас, — той не се провали!
Замахна отново с меча и сблъсъкът разтърси ръката му.
— Поиска от вас да се сражавате във войни, които не бяха ваши. Поиска от вас да се преклоните на каузи, които не бяха ваши. Сто знамена, сто града — съюзници, които ви приемаха радушно, и съюзници, настръхнали враждебно. Съюзници, които ви благославяха, и съюзници, които се бояха от вас. И вашите събратя умираха, ох, как умираха — отдаваха живота си за каузи, които не бяха техни.
Мечът изтрещя отново и този път Айринд едва не се огъна под удара. Спинок чу накъсания му дъх.
— Всички бяха различни и всички бяха едни и същи. Но тази кауза — истинската кауза, която ви предложи — не се промени!
Ударът смъкна Айринд на колене.
Друг войник пристъпи на мястото му и приготви щита си. Звукът от настъпващите зад Спинок воини бе шепот — дихания, шумолене на броня, ботуши, търсещи здрава опора в листата.
— Вашият господар мислеше — всеки път — мислеше… за този момент.
Мечът отново блесна.
— Всеки път, всеки път. Каузата бе справедлива!
Тряс!
— Трябваше винаги да ви го напомня. За този ден!
Тряс!
— Днес Тайст Андий се бият за себе си!
И този път други оръжия отекнаха по ръбовете на щитове.
ТРЯС!
— За своя дом!
ТРЯС!
— За своя род!
ТРЯС!
Мечът потрепери в ръката му. Войникът до него се олюля и се свлече, щитът му бе разцепен на две.
Задъхан, Спинок Дурав продължи напред. „Аномандър Рейк — гледаш ли това? Виждаш ли тези лица — всички тези лица зад мен?“
— Този път! Чужди се бият във ваше име! Чужди умират за вас! Вашата кауза — не е тяхната!
ТРЯС!
Сблъсъкът го тласна напред, прониза го целия като нещо свято.
— Деца на Майката Тъма, човешки същества умират във ваше име!
ТРЯС!
Самият въздух затрепери от удара. Порой вода — полепнала по високите клони, по иглички и листа — се изсипа на дъжд със съсък.
Спинок вече чуваше грохота на битката напред.
„Виждаш ли, Аномандър? Стари приятелю, виждаш ли?“
„Това е наша война.”
― Steven Erikson