Status Updates From De tuin van de Samoerai

Дори да минеш по един път 100 пъти, пак ще намериш нещо различно.

Човек може само да се обърне назад с надеждата, че всичко, което се е случило в живота му, е имало някакъв замисъл.

Понякога обичаме и мразим, без да влагаме мисъл. Очакваме твърде много един от друг, а често грешим.

Не сме толкова различни, хората и растенията. Всички сме част от една и съща природа и се учим да живеем едни с други.

Нещата, които помниш за някого, когато вече го няма, са странни.

В есента има нещо много по-сериозно в сравнение с който и да било друг сезон. Може би е заради светлината, която постепенно потъмнява. Така всичко изглежда по-малко и те кара да се вглеждаш по-усилено, за да намериш пътя.

Нейната привлекателност не беше под формата на съвършени черти, а в дълбоките бръчки, пигментните петна и очите, видели много от това, което има да предложи животът. Фумико имаше лице, обогатено от времето.

Има нещо необяснимо в твърде крайното съвършенство - тази равномерност, която на моменти изглежда скована, почти скучна.

И докато седях сред белите цветове на дойцинията, изпитах странно усещане на засилваща се болка в тялото - притъпената болка от това да те дърпат в различни посоки.

- Понякога е по-добре да оставиш миналото зад себе си.
- Понякога не можеш да оставиш миналото, без да се изправиш лице в лице с него отново.

Седяхме в тишината, а тя беше като топла ръка, която ни беше обгърнала и ни пазеше.

Понякога е по-лесно да вярваш в онова, в което вярват всички останали.

Попивах всичко - великолепието на богослуженията, цветните одежди на свещениците и ярките прозорци от рисувано стъкло. […] По-късно имах чувството, че съм загубил стар приятел от детството, посветен във всичките ми тайни.

Градината е свят, изпълнен с тайни. […] Градината на Мацу ти шепне, тя никога не вика; води те по пътя с надежда за повече, сякаш всичко е видимо, но все пак е скрито.

Япония е като млада жена, която се мисли за нещо повече. Обречена е да си навлече неприятности.

Да бъдеш сам е по-трудно, отколкото си бях представял. Предполагам, че мога да привикна - като да имаш празно платно, което бавно започваш да запълваш.