Status Updates From Дилетант

✒"Какво би могло тепърва да има значение за тоя, който нищо не чака, който очаква само Нищото; за когото всичките безсмислици на живота му имат само смисъла на неща, които пътуват през времето и които спират най-сетне в пристанището на вечния Смут, на вечното Безразличие и на вечния Край?
О, где, где е моят край през безразличието на моите вечни смутове?"

✒"Тогава аз се страхувам от теб и те желая все пак, желая моето отрицание през теб и моето избавление от мене самия - и очаквам със затворени очи болката на твоята чиста и строга ласка."

✒"Дилетантът прочее резигнираше: може би всичко това е лъжа - от край до край, - но аз обичам лъжите, когато те ни измамват и очароват със своята призрачност."

✒"Вие се унищожавате с думи, Вие се обезглавявате с мъдрост. За Вас животът е сякаш повод да не живеете."

✒"Вие се унищожавате в думи, Вие се обезглавявате с мъдрост. За Вас животът е сякаш повод да не живеете."

✒"Наистина душата Ви е универсална циркова барака за пътуващи комедианти, а представлението е винаги същото: Любов."

✒"Ах, аз бих искал да бъда светлина и звуци и парфюми - да превърна живота си в един-единствен вечен мираж от красота; моите бедни сетива са твърде жадни, много жадни - и душата ми напразно загива сразена. Аз знам: аз съм роб на живота и търся безплодно неговата красота. И напразно принасям жертвата на моя тъмен и нежен блян. Защото аз гина - и обичам моето загиване. Аз обичам живота!"

✒"...обичам всичко, което ме сразява и което ме прави роб на живота - обичам моето падение."

✒"Аз не искам да съм МЯСТОТО, което заемам - това е тъй жестоко. Аз не съм свързан с никое пространство - самият аз съм пространство и пътувам през себе си."

✒"Смисъл на неговото съществувание бяха катастрофите: само тъй неговото „аз" се твореше напрегнато и жадно сред развалините. Обаче още през първите форми на възкресяването се вплиташе многоликият трепет на Несъответствието: чудото ставаше безсмислена гротеска. Тъй Дилетантът загиваше в несъответствия. И това беше неговата съдба."