Status Updates From Écriture : Mémoires d'un mé...

Ако ми се наложи да чакам в чистилището, струва ми се,че няма да имам нищо против,стига да разполагат със заемна библиотека,която най-вероятно ще бъде заредена единствено с романите на Даниел Стийл и Пилешките супи на ДжакКанфийлд

“Когато пътувам, обикновено слушам в колата си книга и нося друга в багажа си. Никога не знаете кога може да ви дотрябва такъв път за бягство. Намирам, че в такива случаи книгата е жизненоважна. “

😌😌😌😌

…Ако си голям късметлия (това вече е моя теория, не на Гулд, макар че вероятно би я подкрепил), броят на първите ще надвишава броя на вторите….

Гулд каза още нещо интересно: пиши на затворена врата, редактирай на отворена. Или с други думи: отначало историята си е само твоя, но накрая поема по света, тя принадлежи на всички, които искат да я прочетат. Или да я разкритикуват..

— Всъщност текстът е доста добър.
— Знам — отговорих аз и имах предвид и двете.Няма да се повтори. Той се изсмя.
— Ако е вярно, никога няма да ти се наложи да работиш нещо друго. Ще можеш да се издържаш с писане.

😌😌😌

„Добра история,но не е за нас.Въпреки това е хубава.Имате талант.Опитайте пак“. Десет години по-късно,когато вече бях продал няколко романа,открих ръкописа,преработих го и на шега го изпратих на същото списание.Този път го приеха.

Life isn’t a support system for art. It’s the other way around.

The idea that creative endeavor and mind altering substances are entwined is one of the great pop-intellectual myths of of our time.

Sometimes you’re doing good work when it feels like all you’re managing to do it shovel shit from a sitting position.