Stanislava Spasova’s Reviews > За писането. Мемоари на занаята > Status Update

“Когато пътувам, обикновено слушам в колата си книга и нося друга в багажа си. Никога не знаете кога може да ви дотрябва такъв път за бягство. Намирам, че в такива случаи книгата е жизненоважна. “

😌😌😌😌

…Ако си голям късметлия (това вече е моя теория, не на Гулд, макар че вероятно би я подкрепил), броят на първите ще надвишава броя на вторите….

Гулд каза още нещо интересно: пиши на затворена врата, редактирай на отворена. Или с други думи: отначало историята си е само твоя, но накрая поема по света, тя принадлежи на всички, които искат да я прочетат. Или да я разкритикуват..

— Всъщност текстът е доста добър.
— Знам — отговорих аз и имах предвид и двете.Няма да се повтори. Той се изсмя.
— Ако е вярно, никога няма да ти се наложи да работиш нещо друго. Ще можеш да се издържаш с писане.

😌😌😌

„Добра история,но не е за нас.Въпреки това е хубава.Имате талант.Опитайте пак“. Десет години по-късно,когато вече бях продал няколко романа,открих ръкописа,преработих го и на шега го изпратих на същото списание.Този път го приеха.

“Накрая написах една история за четири вълшебни животни…Като я довърших, дадох я на майка ми, и тя каза, че можела да бъде напечатана в книга, толкова била хубава. Никога нищо в живота не ме е направило по-щастлив от тази похвала.”