Stanislava Spasova > Recent Status Updates

А къде е неговото място, той къде принадлежи? Има ли по-жестока съдба от това да намериш мястото си в обятията на жена, която умира всяка нощ?

Копнея само за тишина. Само че намери ли те, тишината се преобразява. Идеална е, преди да я получиш и тя да се обърне против теб…

…чувствам се по-изгубена от всякога, защото не бива да ме измъчва носталгия, не бива да копнея за неща, които винаги отчаяно съм искала да напусна. Не е справедливо да съм същество, способно да обича, но неспособно да остава никъде

В Радомир вярваме, че ако човек ти подари усмивка, ти подарява лято. Ти накара всичките улици да ми се усмихват.

Печалба е, когато си щастлив, когато виждаш лято в очите на човека, без когото ти е все едно дали ще дойде утре, дали годината е отминала. Какво значение има годината, ако не те чакат очи, които те искат. Вървиш, дишаш. Толкоз.

Баба ѝ ставаше чугун, за да не се размеква и по-бързо да реже - като отрежеш бързо, болката има по-малко време да мисли, обърква се и не знае къде да те захапе.

Изпи сълзите ми, изпи очите ми, изпи болката и злобата. Сигурно каза “Обичам те”. Това всеки може да каже. Но никой не можеше да ме понесе над есента, над тъгата…

Добре, това беше неочаквано….👀👀👀
Тази книга не е трилър, но е в пъти по-интересна и заплетена от най-добрите, които съм чела в този жанр, честна дума!🤯🤯🤯🤯🤯

Знам обаче, че не е така. Вздействието от един живот се измерва не само според това какво е дал и какво оставя след себе си, но и според онова, което е отнел от света.

Защо ми каза онова нещо, онова опустошително кълбо от неща, и какво имаше предвид? Беше ли усетил по някакъв начин, че аз чакам някой да ме натроши, да ме опустоши, за да не се налага да го правя сама?

The anxiety rolling off her is one of my favorite perfumes. I love when she’s nervous—scared. She’s both my greatest addiction and deepest affliction…

If only it could reach her heart. But I don’t know if a fire-breathing dragon would even have the strength to thaw that shit out…

- Защо младо същество като теб е толкова изморено от живота?
Не е вярно, че съм изморена от света с неговите удивителни океански течения, многопластови ледове и нежните пера на птичето перо. Изморена съм от себе си…

Нямахме пари, но посещавахме библиотеката. Според мама единствената красота на този свят бе по страниците на някой роман, винаги слагаше на масата чиния, чаша и книга. Четяхме. Това беше нашият начин да заминем, без да заминаваме.

Така трябва да чувстваш любовта. Като земята. Да те заземява. Всички тия простотии, че любовта била наркотик, че те опиянявала, са врели-некипели.Тя трябва да те държи здраво стъпил на земята.

“Вслушвам се в съвета на Стейси и слизам до магазина за подаръци, за да си намеря нещо за четене.”

Me in every universe 😍

- Защо си го причини?
… - Ти ми го причини! - прошепна тя.
- Просто се опитваш да ме нараниш.
- Не. Опитвам се да оцелея след теб…

Клео, която от седем дни не чувстваше нищо, изпита живителен, пулсиращ пристъп на гняв. Почувства се силна и красноречива. Беше приятно.

👀👀👀👀👀ами….🤯🤯

Накрая смирено помоли Господ за силата да понесе гладното си сърце - най-тежкият товар от всички…

The best possible dedication 😌😎

Той си е измил ръцете с нея. Тя беше лекето, а той искаше да излезе чист. Когато ѝ каза, че е приел работата в Ел Ей, разбра, че окончателно я е отмил от себе си…

Искаше да разплете нишките, които свързваха последните дванайсет месеца, да разпука шевовете им като на рокля, която разширяват за някой друг. Искаше да бъде някой друг.

Не разбирам тази обсебеност от щастието. То е като табелата „Холивуд”. Голямо, недостижимо и дори да се добереш до него, какво друго ти остава, освен да се върнеш обратно?

Няма грешна половина, всъщност няма никакви половини и ако имаше такива, щяхме да се разполовяваме до откат,докато не се домогнем до малкото квадратче от нас, което е добро,и чак тогава ще сме свободни да обичаме и да бъдем обичани.

Това, което търсим - е писане, което те кара да се усмихваш с ума си.

Самотна съм, разбира се. Толкова съм самотна, че бих могла са съставя карта на самотата си. Понякога съм толкова самотна, че даже не се намирам на въпросната карта….

What the….👀👀👀👀😱😱😱😱😱
🤯🤯🤯🤯🤯🤯🤯

Накрая на ръба на трапа застанал един мъдрец. Той се вгледал в мъжа на дъното и скочил при него. Точно за това е тази медитация, Зоуи - някой да влезе в трапа с теб.

Колко е мъничка. Като малък ангел. Но не като онези прословути червенобузести херувимчета, които майка ми събира. По–скоро ангел, в когото има нещо сбъркано. Пробната и не съвсем сполучлива отливка…