Status Updates From Трето царство

Не знам как стана така, че Страхил да се окаже единствения персонаж, който да харесвам истински в тази книга 😂 Поне за сега, де 👀 Другите малко по малко окапаха като презрели круши.

Петата част за сега е осезаемо по-слаба от предните. Описанията започват да ми идват в повече. Арката с Яница ми вкарва ненужен драматизъм. Със Страхил не се случва нищо от известно време насам. Губя интерес и към развитието на историята на Вяра и Гавраил. Може би ако беше посъкратена малко щеше да е по-добре.

И малкото съжаление и симпатия, които изпитвах към Яница току що се изпариха. Жени като нея са същинска напаст.

Сериозно раздовена съм. Между желанията на романтика в мен да видя щастлив край за Вера и Гаврил и прагматика, който не вижда вариант за истински щастлив край предвид контекста и ще е искрено разочарован ако все пак книгата се сдобие с такъв.

Бележка под линия: в случай, че слушаш аудиокнигата знай, че има известни разлики с оригиналният текст. Най-вероятно редакцията е бил с цел адаптация към формата. Нищо сюжетно не е променено. Диалозите също не са пипнати. Само някои описания. Но тъй като чета immersive прави впечатление. И намирам съкращенията за минус.

"Когато изкуството е в душата, то е най-чисто. Тогава човек е истински поет."

Колко кален и мътен може да бъде живота...

Ей, тоя пуст мерак на родителите да задушават децата си с наставления, забрани и шантаж "за тяхно добро"...

Малко са авторите, които умеят да създават цели диалози не само от реплики, но и от дихания, погледи, жестове, мимики. Звучи парадоксално, но много често писателите забравят, че невербалната комуникация носи 75% от посланията. Крайният резултат е тежки диалози, безкрайни вътрешни монолози и свръхобяснения. Костова обаче е врегнала целия арсенал. И не стига това, ми борави и много умело с него.

"Надеждата за любов вирее там, където сърцата умеят да се погрижат едни за други, след като животът прекалено го е изнурил."

Диалозите са наистина елегантно конструирани. Функционални, но и естетични. Плътни и в същото време органични. Намерен е перфектният баланс.

Чета и се чувствам по същия начин, както когато гледах майсторите дърворезбари в Трявна. Прозата се усеща едновременно солидна и изящна. Земна и ефирна. Изсечена и флуидна. Впечатлена съм.