Status Updates From Момчето, което завърза Луна...

“…понеже и той някъде там обича някого, и разбира, че голямото въртене на света си заслужава заради голямото въртене на главата, че единствено на любовта се крепи все още този килнат на оста си свят.”

Объркването хем става по-голямо, хем някои неща ми се разясняват. А ми става и все по-тъжно, започвайки да осъзнавам връзките в историите (или поне си мисля, че ги осъзнавам)

“За първи път предполага, докато я гледа, че е много вероятно тя да е богинята на морето, вятъра и птиците, че те са нейните деца, които всеки момент могат да я отнесат. Предполага, че щастието е възможно.”

Много нежен наратив, но и объркващ

"Представи си как, ако напишеш приказка на лист хартия и я оставиш в чекмеджето на тъмно, какво би станало, ако думите започнат да се срещат тайно от погледа ти. Началото и краят си говорят така ясно, както две непосредствени изречения."

И мен ме обзе силна носталгия по деветдесетте.

И сякаш никой никого не намира в този свят на изгубени надежди, но винаги някой за някого мисли.

- Не може да ми четеш от Библията преди лягане, ще сънувам кошмари.