Deni Todorova

“Human relationships were strange. I mean, you were with one person a while, eating and sleeping and living with them, loving them, talking to them, going places together, and then it stopped. Then there was a short period when you weren't with anybody, then another woman arrived, and you ate with her and fucked her, and it all seemed so normal, as if you had been waiting just for her and she had been waiting for you. I never felt right being alone; sometimes it felt good but it never felt right.”
― Charles Bukowski, Women

“Едно бъдеще никога не е толкова далеч. Всеки сегашен миг е бил бъдеще едва преди секунди. Близкото бъдеще и далечното бъдеще въртят едно и също въже, а по средата човекът скача, както може. Но понякога се случва да спре. Да се спъне. Да го спънат. Да се откаже доброволно или да го принудят, което понякога е едно и също. И тогава въжето спира, близкото и далечното бъдеще в двата края се сливат с настоящето, за да изчезнат като възможност завинаги.”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Ако една ръка е тръгнала на път, а другата я очаква, е без значение чия ръка е била търсещата и чия – чакащата. Ако едни устни са запазили аромата на миналогодишно сладко от малини чак до този миг, а другите – дъх на препечен хляб, и двете се слеят в неповторим, засищащ вкус, който мами да бъде опитан пак, и пак… – какво значение има кой е варил сладкото и кой е месил хляба? Ако един търси топлина в тъмното, а друг – светлина в мрака – какво значение има чий точно дъх е стъкнал огъня, донесъл и светлина, и топлина за двамата?”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Любовта е лукс, а не ширпотреба, не знам какво ѝ се натискаха всички”
― Деница Дилова, Безумецът от Таро