Deni Todorova

“Любовта е лукс, а не ширпотреба, не знам какво ѝ се натискаха всички”
― Деница Дилова, Безумецът от Таро

“Едно бъдеще никога не е толкова далеч. Всеки сегашен миг е бил бъдеще едва преди секунди. Близкото бъдеще и далечното бъдеще въртят едно и също въже, а по средата човекът скача, както може. Но понякога се случва да спре. Да се спъне. Да го спънат. Да се откаже доброволно или да го принудят, което понякога е едно и също. И тогава въжето спира, близкото и далечното бъдеще в двата края се сливат с настоящето, за да изчезнат като възможност завинаги.”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Когато е влюбен, мъжът, дори да не е бил никога рибар, хвърля въдица. Закача на нея собственото си желание, слага за всеки случай щипка искреност и неизменно оставя дъх на мускус. После замята. Понякога жената, към която е насочено цялото това усилие, долавя стръвта. Друг път я вижда, но се прави, че я няма. Случва се на кукичката да се хване съвсем различна риба, неочаквана и със сигурност изненадваща за рибаря. Мъжът обаче е упорит. Мъжът и милионите мъже преди него, които са скрили последния си дъх в костите му, са изкусни в този занаят - чакането. Майсторството им е филигранно. Нали така са предавали гените си ден след ден, век след век…”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Ако една ръка е тръгнала на път, а другата я очаква, е без значение чия ръка е била търсещата и чия – чакащата. Ако едни устни са запазили аромата на миналогодишно сладко от малини чак до този миг, а другите – дъх на препечен хляб, и двете се слеят в неповторим, засищащ вкус, който мами да бъде опитан пак, и пак… – какво значение има кой е варил сладкото и кой е месил хляба? Ако един търси топлина в тъмното, а друг – светлина в мрака – какво значение има чий точно дъх е стъкнал огъня, донесъл и светлина, и топлина за двамата?”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото