Deni Todorova

“Едно бъдеще никога не е толкова далеч. Всеки сегашен миг е бил бъдеще едва преди секунди. Близкото бъдеще и далечното бъдеще въртят едно и също въже, а по средата човекът скача, както може. Но понякога се случва да спре. Да се спъне. Да го спънат. Да се откаже доброволно или да го принудят, което понякога е едно и също. И тогава въжето спира, близкото и далечното бъдеще в двата края се сливат с настоящето, за да изчезнат като възможност завинаги.”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Първо колекционирах цитати, но с течение на времето усетих, че цитатите са като малките бели пухчета от глухарче, които улавяме и след това пускаме във въздуха – носят само моментна наслада, не оставят никакъв смисъл.”
― Деница Дилова, Безумецът от Таро

“Когато е влюбен, мъжът, дори да не е бил никога рибар, хвърля въдица. Закача на нея собственото си желание, слага за всеки случай щипка искреност и неизменно оставя дъх на мускус. После замята. Понякога жената, към която е насочено цялото това усилие, долавя стръвта. Друг път я вижда, но се прави, че я няма. Случва се на кукичката да се хване съвсем различна риба, неочаквана и със сигурност изненадваща за рибаря. Мъжът обаче е упорит. Мъжът и милионите мъже преди него, които са скрили последния си дъх в костите му, са изкусни в този занаят - чакането. Майсторството им е филигранно. Нали така са предавали гените си ден след ден, век след век…”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Любовта е лукс, а не ширпотреба, не знам какво ѝ се натискаха всички”
― Деница Дилова, Безумецът от Таро