Deni Todorova

“Когато е влюбен, мъжът, дори да не е бил никога рибар, хвърля въдица. Закача на нея собственото си желание, слага за всеки случай щипка искреност и неизменно оставя дъх на мускус. После замята. Понякога жената, към която е насочено цялото това усилие, долавя стръвта. Друг път я вижда, но се прави, че я няма. Случва се на кукичката да се хване съвсем различна риба, неочаквана и със сигурност изненадваща за рибаря. Мъжът обаче е упорит. Мъжът и милионите мъже преди него, които са скрили последния си дъх в костите му, са изкусни в този занаят - чакането. Майсторството им е филигранно. Нали така са предавали гените си ден след ден, век след век…”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Едно бъдеще никога не е толкова далеч. Всеки сегашен миг е бил бъдеще едва преди секунди. Близкото бъдеще и далечното бъдеще въртят едно и също въже, а по средата човекът скача, както може. Но понякога се случва да спре. Да се спъне. Да го спънат. Да се откаже доброволно или да го принудят, което понякога е едно и също. И тогава въжето спира, близкото и далечното бъдеще в двата края се сливат с настоящето, за да изчезнат като възможност завинаги.”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Don't ask for guarantees. And don't look to be saved in any one thing, person, machine, or library. Do your own bit of saving, and if you drown, at least die knowing you were heading for shore.”
― Ray Bradbury, Fahrenheit 451

“The good writers touch life often. The mediocre ones run a quick hand over her. The bad ones rape her and leave her for the flies.”
― Ray Bradbury, Fahrenheit 451